Джеймс Чейс - Не я дразни

— Това още не е сигурно и предстои да го разберем — отвърна Гренвил. — Доволен съм от получената информация, но все още продължавам да мисля, че трябва да се отървем от Патерсън. Не веднага, разбира се. Всичко е в твоите ръце, Джак. Сигурен съм, че ще откриеш начин да измъкнем от Хелга два милиона долара. От мен искай да я обработя, но планирането оставям на теб.

Арчър присви очи и се замисли. При последната си схватка с Хелга беше претърпял горчиво поражение и душата му гореше от желание за реванш. Но как да го стори?

— Трябва да помисля — рече на глас той.

— Точно това ти предлагам. Имаме на разположение цели десет дни, през това време ще ползваме ресурсите на гадното човече, и толкоз. До последния момент ще го заблуждаваме, че нещата се развиват благоприятно, а после ще го зарежем. Затова си помисли…

— Пак те предупреждавам да не я подценяваш, Крис — отвърна Арчър. — Хелга може да стане дяволски опасна!

— Ако я беше видял как ме гледаше следобед, щеше да разбереш, че няма от какво да се опасяваш — засмя се мелодично Гренвил. — Готова е да падне като зряла круша в скута ми!

Арчър се прибра в мизерната хотелска стаичка и се просна върху леглото. През следващите два часа не даде нито миг почивка на бързия си ум, но той все не съумяваше да роди план, който би накарал Хелга Ролф да се раздели с два милиона долара.

Уморен и обезкуражен, той включи малкото си радио да чуе новините в 23.00. Водеща сред тях беше новината за терористите, взели за заложници петима души на летище Орли. Исканият от тях откуп възлизаше на десет милиона франка.

Арчър нетърпеливо изключи апарата, стана от леглото и започна да се съблича. Изведнъж замръзна на място и забрави да изхлузи ризата си. Очите му се върнаха към безмълвния приемник на нощната масичка.

Дали пък това не е идея, запита се той.

Не заспа почти до разсъмване.

„Релей дьо Фльор“ беше малко ресторантче, закътано на една от тихите улички зад двореца Фонтебло. Хелга и Гренвил бяха посрещнати лично от съдържателката мадам Тонел, която ги въведе в уютното, запълнено от десетина масички салонче.

— Позволих си да поръчам — рече Гренвил, когато се настаниха в ъгъла. — Искам да опитате един от най-добрите френски специалитети — пиле „Оливие“. Забележително блюдо, което мадам Тонел наистина приготвя добре. За предястие предлагам да вземем малко от домашно приготвеното фондю, накиснато в ябълков оцет…

Облечена във великолепно костюмче с панталон, което имаше цвят на узряла праскова, Хелга му се усмихна през масата:

— Познавате Париж много добре, Крис… Това място страшно ми харесва. До гуша ми е дошло от луксозните ресторанти!

Никога не съм срещала толкова интересен мъж, развълнувано си мислеше тя. Вероятно е превъзходен в леглото, а още по-превъзходен би бил в ролята на съпруг!

— Обикалям насам-натам — сви рамене Гренвил. — С удоволствие бих ви развел из добрите ресторанти на Виена, Прага, а дори и на Москва! Но сега искам да ви осведомя за пилето „Оливие“. Блюдото носи името на човека, който е създал и популяризирал голяма част от френската кухня по света. Самата подготовка на пилето е толкова сложна, че не бих могъл да ви я опиша. Съставките са страшно много — жълтъкът на шест яйца, гъста сметана, масло, коняк, целина, най-различни подправки… Най-вкусното е оставено за най-накрая — така приготвеното и добре изпечено пиле се полива със сос, приготвен от бялото месо на омар…

— Звучи наистина страхотно — поклати глава Хелга.

— Изключително блюдо — усмихна се насреща й Гренвил. — За изключителни жени!

Заеха се с топеното сирене и Хелга попита:

— С какво си изкарвате хляба, Крис?

Сутринта Гренвил беше провел кратък разговор с Арчър в едно бистро на Ру дьо Севре.

„Нещо започва да се оформя в главата ми, беше казал по-възрастният мъж. Но имам нужда от по-продължителен размисъл. Засега ще се придържаш към следната линия…“ — и му беше разяснил в подробности какво поведение трябва да има при общуването си с Хелга. Гренвил слушаше внимателно и само кимаше с глава.

„Довечера ще я изведеш, а после ще я прибереш в хотела, каза Арчър. Няма да спиш още с нея. Колкото повече я накараш да чака, толкова по-лесно ще я манипулираш в последствие. Утре ще се разкараш нанякъде и ще стоиш настрана поне два дни. Ще й изпратиш прочувствено послание и ще изразиш съжаление, че ти се налага да заминеш по работа. Ще я оставиш да се топи от нетърпение. После ще се върнеш в хотела и ще я вкараш в леглото си. Тогава вече със сигурност няма да имаш проблеми…“