Джеймс Чейс - Не я дразни

Той не можеше да повярва на ушите си. Тази жена го отпращаше да си върви!

— Надявах се да… — започна той, но объркано замълча, тъй като Хелга вече се беше изправила.

— Утре, Крис…

Той понечи да прибере брошурата и чертежите, но тя го спря.

— Оставете ми ги, искам да ги поразгледам още малко. Лека нощ, Крис. Сигурна съм, че ще прекараме добре.

За пръв път в кариерата си на жиголо Гренвил трябваше да признае своето поражение. Наведе се да й целуне ръка и замаяно напусна апартамента. В коридора спря да се съвземе, после забърза към стаята си. Набра номера на Арчър и му разказа всичко.

Отсреща се разнесе дълбока и притеснена въздишка.

— Нали ти казах, че не е глупачка! — избухна по-възрастният мъж. — Всичко си провалил! Тя вече знае, че искаме да я измамим!

— Защо тогава ще ме води във Валури? — защити се Гренвил с изтънял от вълнение глас. — Защо ще си губи времето, ако наистина е надушила играта?

— Въпросът ти показва колко малко я познаваш — горчиво въздъхна Арчър. — Но ще я опознаеш, можеш да бъдеш сигурен в това! На нея й трябва твоето тяло и тя ще си го вземе. Слушай какво ще ти кажа — прави всичко, което тя ще поиска от теб. Не влизай в пререкания, приемай каквото ти каже, и си трай! Идеята ми започва да се оформя!

— Каква е тази идея, за Бога?

— Дай ми още няколко дни и ще ти я кажа — отвърна Арчър. — Сега най-важното е да запомниш едно, Крис — дори за миг не си въобразявай, че можеш да я НАДХИТРИШ! Тя е страхотно умна жена, единствено АЗ мога да се справя с нея. Тръгвай с нея, изпълнявай капризите й, и толкоз. Останалото остави на мен!

Изправен на балкона на хотелската си стая в Кан, Гренвил подложи лицето си на топлите слънчеви лъчи. Погледна, надолу към оживения площад „Кроазет“ и за пръв път в кариерата си на жиголо изпита несигурност в себе си.

Предния ден беше съобщил на Патерсън, че Хелга проявява интерес към проекта му и е изразила желание да види терена във Валури. Сипаничавият разцъфна в усмивка и стовари лапа на рамото му.

— Значи лапна въдицата, а? — ревна тържествуващо той. — Страхотен си, Гренвил! Види ли терена, няма начин да не се запали! Той е наистина бижу! Слушай сега какво ще направиш: като пристигнеш в Кан, ще се обадиш на Анри Леже — номерът му е в указателя. Той се занимава с продажбата на терена и ще ви заведе да го видите. А после положително ще се стигне и до договор!

Гренвил изпита желание да се види с Хелга, но от рецепцията му съобщиха, че мадам Ролф е извън хотела и не знаят кога ще се прибере.

Прекара деня си самотно, скитайки без цел из парижките улици. Около шест часа се прибра и малко по-късно му позвъни Хелга.

— След час ще се видим във фоайето, Крис — делово му съобщи тя. — Всичко е уредено, вземете си дрехи за около седмица.

Никога досега не беше получавал заповеди от жена. Може би затова направи опит да завърже разговор:

— Хелга, аз…

— По-късно, Крис — отряза го тя. — При мен има хора.

И тръшна слушалката.

Минути по-късно се обади Арчър.

— Как вървят нещата? — заинтересува се той.

— Един Господ знае! — избухна Гренвил. — Тая мадама почва да ми дотяга и не знам докога ще я издържа! Отнася се с мен като с някакъв презрян жиголо!

— Нали това ти е професията? — засмя се Арчър. — Запази спокойствие, моят мозък вече започна да ражда… Обади ми се веднага след като пристигнеш в „Карлтън“. И запомни, Крис — дръж се като жиголо, вкарай я в леглото си!

Гренвил ядосано затръшна слушалката.

Въпреки всичко се появи във фоайето с куфара си точно в 19.00. Настанил се в ъгъла с чаша уиски в ръка, Патерсън внимателно следеше развитието на събитията.

Хелга пристъпи във фоайето, следвана по петите от управителя на хотела. Започна дълга размяна на любезности, ръкостискания и раздаване на бакшиши. Гренвил стоеше и гледаше.

Най-сетне всичко приключи и Хелга се приближи към него.

— Да тръгваме, Крис — засмя се на обидената му физиономия тя. Изглеждаше невероятно млада и изпълнена с енергия.

Отвън ги чакаше кадилак с униформен шофьор зад волана. Докато пътуваха към летище Орли, Хелга шеговито му се оплакваше от досадните си колеги.

— Господи, колко шум се вдига за покупката на някакъв парцел! — вдигна ръце тя с престорено отчаяние. — Зарязвам всичко това с истинско удоволствие. А как мина вашият ден, Крис?

Как мина ли, запита се той. Никак… Но после бързо се овладя и започна да й разказва за въображаемото си посещение в някаква галерия на левия бряг на Сена. Млъкна, когато разбра, че тя изобщо не го слуша.