Джеймс Чейс - Не я дразни

— А ти какво ще кажеш за своя тайнствен план? — засече го хладно Гренвил.

— Ще ти кажа всичко, разбира се — отвърна Арчър и се облегна на стола си. — Планът ми е съвсем прост, но всички гениални планове са такива… След три дни във вилата ти вече ще си успял да убедиш Хелга, че най-силното ти желание на този свят е да я направиш своя съпруга. Като предварително си я скъсал от чукане, разбира се… Ще ме простиш за израза. След което ще бъдеш отвлечен и за връщането ти ще бъде поискан откуп от два милиона долара.

— Да не си полудял?! — зяпна насреща му Гренвил. — Как така ще бъда отвлечен?

— Ей така! — тросна се нетърпеливо Арчър. — Отвличането ти, естествено, ще бъде фалшиво, но парите за откупа — съвсем истински! Познавам Хелга, повярвай ми. Убедиш ли я, че искаш да се ожениш за нея, проблеми няма да имаме. Огледай внимателно ситуацията и ще разбереш, че съм прав. За нея всичко се подрежда като в приказките — любов, щастлив брак, край на самотата… Тя е на седмото небе. И изведнъж теб те отвличат. Ако не плати два милиона долара, никога няма да те види! Има толкова пари на свое разположение, че няма да се поколебае дори за миг! А ние прибираме мангизите, едно милионче за теб, едно за мен… Какво ще кажеш?

— Господи! — зашеметено промълви Гренвил. — Ами ако се обърне към полицията?

— Няма — поклати глава Арчър. — Познавам си човека. Така ще я сплаша, че дори няма да се сети за полицията! И ще плати като поп!

— Добре. Тя плаща мангизите. А после?

— В момента, в който получа парите, ние двамата с теб моментално напускаме Швейцария. Отново повтарям, че познавам Хелга добре. В момента, в който разбере, че са я преметнали, ще започне да работи гордостта й. Никога няма да се развика: „Крадци! Обраха ме!“

— А как ще се осъществи плащането? — попита Гренвил.

— Добър въпрос — поклати глава Арчър и на лицето му се появи жестока усмивка. — Ние с нея сме стари врагове. Ще й звънна в момента, в който отвличането ти стане факт. И мога още отсега да те уверя, че ще го сторя с огромно удоволствие. Имам шифрована сметка в една от частните швейцарски банки. Тя ще преведе сумата по тази сметка, след което аз ще преведа половината на теб.

— А кой ще осъществи отвличането? — продължаваше да се притеснява Гренвил.

— Това остави на мен, имам необходимите връзки в Женева — усмихна се Арчър. — Ти няма да се безпокоиш за нищо — погледна часовника си и се изправи: — А сега ми дай петдесет хиляди франка, след един час има самолет за Женева…

Гренвил се поколеба, после измъкна от джоба си дебела пачка банкноти. Отдели половината и я подаде на Арчър.

— От Женева ще се прехвърля в Лугано — уведоми го по-възрастният мъж. — Ще отседна в хотел „Швайцерхоф“, ще ме търсиш там. Твоята задача е да я убедиш, че не можеш да дишаш без нея, всичко останало е моя работа — на лицето му се появи усмивка: — Напоследък отвличането е много модерно. Тя няма да бъде учудена. А ти не се прави на храбрец. Ще се поопънеш малко, разбира се, но не се увличай… Всичко ще стане внезапно, ще те вдигнат направо от вилата. И работата ти приключва. Ще стоиш при мен да ми правиш компания, докато пристигнат мангизите…

— Разтревожен съм — призна си неохотно Гренвил. — Понякога съм си позволявал известни волности, но нито веднъж не съм извършил престъпление…

— Това не е престъпление, Крис — приготви се да тръгва Арчър. — Полицията изобщо няма да бъде замесена. А ти си помисли какво можеш да направиш с един милион долара! С такава пачка бързо ще забравиш богатите бабички. Побъркай я от любов, Крис — това ти е задачата. Колкото повече се привърже към теб, толкова по-лесно ще получим парите!

— Добре — въздъхна дълбоко Гренвил. — Кога ще ме отвлечеш?

— Три дни, след като се настаните във вилата, но преди това пак ще се видим… Трябва да те запозная с всички подробности, които междувременно ще уредя — в очите на Арчър се появи опасен блясък: — Някога тя ме надхитри, сега е мой ред!

Преди около две години, още когато беше старши партньор в уважаваната юридическа фирма в Лозана, Джак Арчър проведе един доста необичаен телефонен разговор.

Груб и безцеремонен американски глас рече:

— Говори Моузис Сигал. Чувал ли си за мен?

Редовен читател на „Хералд Трибюн“, Арчър знаеше, че Моузис Сигал е името на известен главатар на мафията, търсен от ФБР за данъчни нарушения.

— Да, господин Сигал — отвърна предпазливо той. — Чел съм за вас във вестниците.