Джеймс Чейс - Не я дразни

— Да, господин Гренвил — отвърна с безизразно лице икономът.

— Искам да я направя толкова щастлива, колкото е била с вас — направи още един опит Гренвил.

Усилията му останаха незабелязани. Хинкъл отвори багажника и хвърли вътре четката от меки пера. „Тоя ще ми създава сериозни проблеми, въздъхна вътрешно англичанинът. Държанието му е определено враждебно!“

— Тръгваме ли? — изчурулика Хелга, изскочила от парадния вход на хотела. Пристъпи напред и целуна Гренвил по бузата, после се отдръпна от него и подвикна: — Какво става, Хинкъл?

— Багажът е натоварен, госпожо — надникна от прозорчето икономът. — Можем да тръгнем, когато пожелаете.

— Тогава да тръгваме — тръсна глава тя. — Крис, изгарям от нетърпение да ти покажа швейцарския си дом!

Преди десетина години Хърман Ролф беше купил тази вила от нашумял американски продуцент. Тя се намираше съвсем близо до Кастаньола, надвиснала високо над езерото Лугано.

Вътре имаше всичко, за което може да се сети един холивудски магнат на върха на славата си: закрит отопляем плувен басейн, открит басейн за през лятото, огромна тераса с великолепен изглед към езерото. Спалните бяха четири, всяка от тях със своя луксозна баня, отделно имаше сауна и помещения за прислугата. Малък вътрешен асансьор пренасяше цепениците от мазето направо до огромната холна камина, частен лифт с две седалки се спускаше до панорамния път, който обикаляше езерото. Просто за в случай, че човек не желае да използва сто и петдесетте стъпала дотам, минаващи през прекрасно поддържаната градина, оборудвана със специално нощно осветление. Кухнята беше истинско чудо на домакинската техника, всичко се задействаше от командно табло с електронно управление. Беше достатъчно голяма, за да храни двадесет души едновременно. Всички стаи бяха свързани със стереосистема, която можеше да се управлява както дистанционно, така и от централен пулт, до нея имаше цветни телевизори с огромни екрани. Фризерът беше с размерите на холна библиотека и имаше свой собствен агрегат, който го правеше независим от прекъсването на електричеството. Всички телефонни апарати във вилата бяха оборудвани със специални високочувствителни тонколони и това позволяваше провеждането на разговор с всяка точка на света, без човек дори да става от мястото си. Говорителите на тези колони бяха толкова чувствителни, че улавяха дори дъха на човек, който говори от другия край на планетата, да речем от Токио… Имаше и специална кино-зала, оборудвана с двадесет удобни плюшени кресла и огромен видеоекран.

Гренвил беше искрено смаян от това великолепие.

По пътя бяха спрели да хапнат, сега Хинкъл се оттегли в кухнята, а всички стаи бяха готови за своите обитатели.

Хелга му показа спалнята си. Беше великолепно, тапицирано с кремава кожа помещение, кристални огледала, дебел бял килим и дограма от опушен бук. Над всички мебели доминираше широкото кралско легло.

— Ще спим тук, скъпи — прошепна Хелга. — Хинкъл е човек, който може да ни влезе в положението…

Макар да беше свикнал с луксозна обстановка, Гренвил имаше чувството, че ще се пръсне от това, което вижда тук.

— Много ми се иска да поплувам в този чудесен басейн — промълви той. — Нали може?

— Господи, можеш да правиш всичко, което ти хрумне! — отвърна Хелга. — Този дом е и твой!

Остави го и с тананикане се насочи към кухнята. Облечен в бяла престилка, Хинкъл се беше заел да приготвя вечерята.

— Страшно съм щастлива, Хинкъл! — възкликна тя. — Нали той е чудесен?

— Поне външно изглежда така, госпожо — кисело отвърна Хинкъл.

— О, стига вече! — засмя се Хелга. — Искам да се омъжа за него. Но ти винаги ще бъдеш при нас!

— Надявам се, госпожо.

Тя продължи да се смее, после изведнъж скочи към иконома и го поведе с бавни валсови стъпки по пода. Без да я докосва с ръце, Хинкъл ловко следваше движенията й. Накрая тя се спря, целуна го по бузата и изтича навън. Дебелото лице на иконома си остана мрачно. Той поклати глава и се залови да обезкостява пилето пред себе си.

Хелга се върна в спалнята, смъкна дрехите си, уви широка кърпа около голото си тяло и изтича към басейна с миниатюрна плувна шапчица в ръка.

Гренвил се беше отпуснал по гръб върху приятно затоплената вода, очите му бяха затворени.

Хелга тихо се спусна в басейна, гмурна се под водата и рязко го дръпна за краката. Стреснат, Гренвил изплува на повърхността, разтърси глава и видя голото тяло на Хелга, което се плъзгаше по водата с лекотата на делфин. Веднага разбра, че е няколко класи под нейния стил, и мълчаливо отстъпи до стената на басейна.