Джеймс Чейс - Не я дразни

Вечерята беше отлична, Хинкъл стоеше на крачка от масата, готов да изпълни всяко тяхно желание. Приключиха и се преместиха на удобните лежащи столове. Далеч долу блестеше езерото, превърнато в огледало от първите лунни лъчи.

Хинкъл поднесе кафе с коняк и разчисти масата.

— Можете да си легнете, Хинкъл — вдигна глава Хелга. — Имаме всичко, от което се нуждаем. Господин Гренвил ще заключи, вие идете да почивате.

— Благодаря, госпожо. Ако наистина не се нуждаете от нищо, аз съм готов да се оттегля.

— Благодаря за великолепната вечеря. Приятна почивка.

— На вас също, госпожо — поклони се Хинкъл и отнесе подноса си към кухнята.

— Наистина не зная какво бих правила без него — въздъхна Хелга. — Той е част от живота ми!

— Сигурно — сви рамене Гренвил и запали цигара.

Настъпи кратко мълчание, после Хелга тръсна глава и каза:

— Нека си поговорим за бъдещето, Крис. Нека бъдем абсолютно откровени един с друг. Първа ще започна аз. Омъжих се за Хърман с единствената цел да наследя богатството му. Той беше инвалид, беше импотентен, не притежаваше дори капчица нежност. Трябваше му една умна и добре изглеждаща домакиня, която да управлява различните му имоти. Аз отговорих на неговите изисквания и това беше достатъчно. Според споразумението ни, не биваше да го мамя с други мъже, но аз не го спазвах. Просто не можех иначе. Обречена съм на вечното проклятие да изпитвам непреодолимо влечение към мъжете — усмихна се и потупа ръката му: — Това не трябва да те притеснява. Вече ми се повдига от случайни връзки, искам да имам нещо стабилно до себе си. Никога не съм била влюбена, но сега съм… В теб!

Стреснат от откровеността й, Гренвил смутено промълви:

— Аз също те обичам, Хелга. Но просто не мога да приема факта, че ще ме издържа жена. А ти си прекалено, бих казал, неприлично богата!

— Добре, това вече го разбрах — тръсна глава Хелга. — Кажи ми друго — ще се ожениш ли за мен, ако се откажа от своето богатство?

Гренвил смаяно я погледна.

— Ти не би могла да сториш подобно нещо!

— Моя работа е какво мога да сторя и какво не! — леко повиши тон тя. — Питам те дали ще се ожениш за мен, ако разполагам с точно толкова, с колкото разполагаш и ти!

Отново попаднал в капан, Гренвил нежно докосна ръката й.

— Разбира се.

Тя се усмихна.

— Не се тревожи. Нямам намерение да се откажа от магическия ключ, който съм наследила от съпруга си. Този ключ отваря прекалено много врати… Намеренията ми са други — след като аз не мога да сляза на твоето ниво, ще трябва ти да се издигнеш до моето! Ще се ожениш ли за мен, ако станеш притежател на пет милиона долара? Пари, които ще си изкарал със собствен труд?

Гренвил несъзнателно зарови пръсти в косата си.

— Хелга, престани! Никога не бих могъл да изкарам пет милиона долара!

— Аз ще те науча.

— Как? — погледна я с недоумение Гренвил.

— Ще използваш дарбите си. Ще те направя съдружник в моята корпорация. Сега ще строим завод въз Франция, скоро ще сторим същото и в Германия. Ти притежаваш усет, добър външен вид, говориш езици… Лесно ще поемеш тези сделки в свои ръце. Ще разполагаш с финансови експерти и опитни съветници, но контролът върху сделките ще бъде изцяло твой. Ще станеш притежател на акции и ще печелиш от дивидентите. Обещавам ти, че нищо от това няма да получиш даром. Ще работиш за всеки долар. И след три-четири години ще разполагаш с личен капитал от поне пет милиона. На първо време ще ти отпусна тази сума назаем, при шест процента годишна лихва — на лицето й се появи топла усмивка: — А утре ще се оженим!

Гренвил неволно потръпна, като си представи, че ще трябва да работи в една сграда с Хелга, ще търпи напътствията й, ще контактува с разни счетоводители и финансови експерти.

— Всичко това звучи чудесно, но честно ще ти призная, че не бих се справил — промълви той. — Офертата ти е изключително щедра, но…

— Ще се справиш, и още как! — прекъсна го Хелга и в гласа й отново се появи металната нотка. — Зад теб ще стои цялата мощ на корпорацията. Ще бъде интересно, сигурна съм в това!

Гренвил си спомни съвета на Арчър: „ТРЯБВА ДА Я ЛЮБИШ!“

— Всичко това звучи вълнуващо, Хелга — изправи се на крака той. — Ще ми дадеш ли малко време за размисъл? Нека преспим, нали утрото е по-мъдро от вечерта? Почти съм убеден, че ще се справя, с твоята помощ, разбира се… Но сега те гледам, обляна от лунните лъчи, и просто искам да те любя! Нищо повече!

— О, Крис! — стисна ръката му Хелга. — Да вървим!