Джеймс Чейс - Не я дразни

Остана на терасата, докато Гренвил изкара ролса от гаража и се отдалечи надолу по тесния път. После влезе в спалнята си и видя, че Хинкъл току-що е привършил с оправянето на леглото.

— Ще ви затрудня ли, ако поискам нещо леко за обяд? — попита го тя. — Трябва да остана тук и да чакам телефонни обаждания, а господин Гренвил отиде да играе голф и няма да се върне за обяд.

— Разбира се, госпожо. Бих ви предложил едно хубаво филе на скара.

— Добре — кимна тя и продължи да се помайва из спалнята. — Хинкъл… Аз го обичам! Опитвам се да му предложа работа във фирмата, но той е прекалено етичен… Ако успея да го убедя, вероятно ще се оженим…

— След като това ще ви направи щастлива, госпожо… — проточи Хинкъл с неодобрителен тон, после напусна спалнята.

Телефонът иззвъня. През следващите три часа Хелга се потопи изцяло в деловите проблеми на корпорацията „Хърман Ролф Електроникс“.

Настанил се удобно във фоайето на хотел „Швайцерхоф“, Арчър направи кратък преглед на отминалия ден. Беше свършил доста работа и изпитваше задоволство от това. Нае един мерцедес от фирмата „Авис“, после обиколи агенциите за отдаване на имоти под наем. Откри това, което му трябва, в Парадизо — едно от селцата, които почти се бяха слели с Лугано. Малка и скромна на вид дървена вила, която го изнудиха да наеме за цял месец. Но в замяна на това притежаваща всички удобства за укриването на Гренвил.

Утре в 14.00 тук щяха да пристигнат Сегети и Белмонт. Първо ще ги закара да се запознаят с вилата на Хелга, а след това ще им покаже и дървената къщичка в Парадизо. През нощта ще се проведе и самата операция.

Арчър доволно кимна с глава. Не виждаше какво ще му попречи да стане собственик на един милион долара, особено ако Гренвил си свърши работата както трябва. Планът е безупречен, сега всичко е в ръцете на англичанина.

Хвърли поглед към остъклената врата и улови плавното спиране на черно-сив ролс-ройс пред хотела. Миг по-късно зърна и лицето на Гренвил, който се канеше да слезе.

Скочи на крака, блъсна вратата и забърза към луксозната кола. Гренвил го видя и му отвори задната врата. Изчака го да влезе и бързо потегли.

— Господи, каква кола! — възкликна Арчър, пронизан от остро чувство на завист. Ако не беше онази мръсница Хелга, той сигурно би имал същата!

— Трябва да поговорим! — остро рече Гренвил и Арчър внимателно го погледна.

— Какво има?

— Тази жена ще ме подлуди! — извика англичанинът и насочи голямата кола към крайбрежния булевард. Започна да търси място за паркиране, но в Лугано такива места просто не бяха предвидени. Промърмори нещо под носа си и продължи да кара напред. Видя свободно пространство, обозначено със знак, забраняващ паркирането. Свърна в него, изключи мотора и се облегна назад. — Сега пък е решила да ме прави чиновник във фирмата си! Представяш ли си? Твърдо е решила да се омъжи за мен! Готова е да ми даде заем от пет милиона долара, за да не живея на нейна издръжка! Кой нормален човек би приел да работи за такова женище?! Та тя нито за миг няма да ме остави на мира! Времето, през което няма как да я шибам, ще трябва да прекарвам на някакво скапано бюро!

Арчър изпусна една дълбока въздишка. Ех, ако някой можеше да му направи подобно предложение! Ще скочи и ще го прегърне, без дори да се замисля! Заем от пет милиона долара плюс възможността да работиш в „Ролф Електроникс“! Изгледа Гренвил и изведнъж почувства, че се задавя от гняв. Мръсен жиголо, който се страхува от работа и отговорност!

— Разбирам какво те вълнува, Крис — спокойно рече той. — Но не виждам необходимостта да се стига до всичко това. Как отби атаките й?

— Казах й, че искам да си помисля — мрачно отвърна онзи. — Казах й, че най-добре мисля, когато играя голф. Не можах да измисля нищо друго, за да се откача! Добре че я хванаха на телефона за покупката на някакъв шибан терен във Версай, та успях да се измъкна… — тресна с юмрук кожения волан и извика: — Приема ли да работя в шибаната й корпорация, още утре е готова да се омъжи за мен!

— Нали това беше целта ни, Крис? — търпеливо рече Арчър. — Ти приемаш нещата прекалено навътре. Бъди спокоен, няма никаква опасност от женитба. Справил си се отлично и продължавай в същия дух. Като се прибереш горе, ще й кажеш, че си готов да постъпиш във фирмата и с нетърпение чакаш да се ожениш за нея.

Гренвил извади табакерата си и запали цигара.

— Кръвта ми изстива, като си представя, че мога да се оженя за нея! — оплака се той. — Сигурен ли си, че това е правилният ход? Кога ще ме измъкнеш от лапите й?