Джеймс Чейс - Не я дразни

Насочиха се към терасата и намериха една закътана масичка. Гренвил поръча мартини с джин и за двамата.

— Сега ми разкажи за типовете, които ще ме отвлекат, Джак — рече той. — Можем ли да разчитаме на тях?

Арчър изчака да донесат питиетата и започна да говори.

Гренвил се върна във вилата малко след 15.00, ободрен и доста по-спокоен. Арчър беше успял да го убеди, че след няколко дни ще получи един милион долара без никакви допълнителни условия. Изигра една партия голф със съдържателя на терена и с лекота го победи. Онзи честно призна, че за пръв път вижда толкова добър играч в Лугано.

Вкара ролса в гаража и влезе във вилата. Още от антрето чу гласа на Хелга, която продължаваше със своите телефонни разговори. Влезе в стаята си, взе един душ, после се преоблече и тръгна към хола.

Лицето на Хелга изгуби сериозното си изражение.

— Господи, какъв ден! — въздъхна тя и бутна настрана купищата документи, разпръснати върху бюрото. — Тези глупаци ще ме накарат да полудея! — скочи и изтича да го целуне: — Миличък Крис! Кажи ми какъв е твоят отговор! „Да“, нали?

— Отговорът ми действително е „да“ — усмихна се Гренвил, грабна я на ръце и я отнесе в спалнята. — А сега ще направим една генерална репетиция! — вдигна крак и затръшна вратата зад гърба си.

— Ще накараш Хинкъл да се чуди къде сме — засмя се Хелга и започна да съблича костюмчето си.

— Хинкъл да върви по дяволите! — рече Гренвил. — Аз имам малко работа с жена си!

Десет минути по-късно двамата се отпуснаха един до друг на широкото легло. Задъхана и щастлива, Хелга започна да го запознава с плановете си за сватбата.

— Ще заминем за Парадайс сити, там имам чудесно имение върху малко островче. Докато направим официалното съобщение, ти ще живееш в малка, но изключително луксозна хижичка. Това трябва да бъде една изключителна церемония, Крис! Трябва да поканим много хора — все богати и известни бизнесмени. А също и моите висши чиновници и част от старите ни клиенти.

Душата на Гренвил се сви при представата за тази шумотевица, но ръката му нежно погали нейната.

— Аз съм най-щастливият мъж на света — усмихна се той представяйки си, че утре вечер ще се отърве от нея и ще стане притежател на цял милион долари.

На вратата тихо се почука и Хинкъл обяви:

— На телефона е господин Уинбърн, госпожо — гласът му беше язвителен и натежал от неодобрение.

— Ох, нямам мира от този досадник! — изпъшка Хелга, но се пресегна към слушалката. — Какво има, Стенли? — послуша малко, после тръсна глава: — Не! Нито долар повече! За Бога, Стенли, нима не виждаш, че пробват как чуваме? Оправяй се сам, аз все още се опитвам да почивам!

Гренвил стана от леглото и влезе в банята. Господи, какво ли е да бъдеш женен за тази търговска машина! Облече се и излезе на терасата, тя продължаваше да говори.

— Искате ли чай, сър? — появи се отнякъде Хинкъл.

— Едно двойно уиски със сода — рече Гренвил и се отпусна на плетения стол.

Хелга не се появи още тридесетина минути.

— Искам да ти разкажа малко подробности за тази сделка, Крис — рече тя, когато най-сетне приключи с разговорите. — Възнамерявам да я поверя на теб, тъй като ще бъде изключително голяма. И именно затова френското правителство проявява алчност… Но нека започна отначало…

През следващия час и половина Гренвил почти полудя от досада. Хелга сипеше цифри, разходи, заеми, лихвени проценти и още какво ли не. Той някак съумяваше да задържа внимателно изражение на лицето си, от време на време мъдро кимаше с глава. Но решителният миг настъпи, когато Хелга приключи с обясненията си и каза:

— Сега имаш представа за положението, Крис. Кажи ми какво ти е мнението.

Мнение, естествено, той нямаше. Първо, защото пропускаше покрай ушите си почти всичко, което му разказваше тя, и второ, дори и да не беше го пропускал, пак нищо нямаше да разбере.

— Преди да изкажа мнението си, бих искал да хвърля едно око на документите и чертежите — внимателно отвърна той. — Ще бъде ли възможно това? Вече знаеш, че съм зелен във финансовата област, но съм убеден, че ще измисля нещо, ако имам възможност да проуча документацията…

Хелга остана разочарована, но кимна с глава.

— Добре, Крис — кимна тя. — Разбирам те. Ще накарам Уинбърн да изпрати копие от документацията.

Пресегна се към телефона, а в същото време се появи Хинкъл с два коктейла в ръце.

Спечелих малко време, въздъхна със скрито облекчение Гренвил.

Хинкъл остави питиетата на масичката, а Хелга се свърза със секретарката си и й нареди веднага да изпрати един комплект от проекто-договора за фабриката във Версай.