Джеймс Чейс - Не я дразни

— Това ще бъде работа на Жак — рече дебелият и подаде листчето на приятеля си. После вдигна глава към Арчър и добави: — Жак много го бива за такива работи.

— За мен няма значение кой ще ги каже, искам само да бъдат казани убедително — сви рамене Арчър. — После вземате мъжа и го докарвате тук. Толкоз. Плащам ви и веднага потегляте за Женева.

— Няма проблеми, синьор.

— Добре. А сега ще ви заведа да видите вилата.

С чувство на нарастваща сигурност в успешния завършек на операцията, Арчър подкара мерцедеса към Кастаньола. Караше бавно и настояваше двамата пътници внимателно да запаметяват особеностите по пътя.

— Няма проблеми, синьор — продължаваше да повтаря Сегети.

Колата пое по стръмния път, който минаваше покрай вратата на Хелга, намали ход, но не спря.

— Ето я — кимна с глава Арчър. — Вила „Хелиос“. След малко ще се върна по същия път и отново ще я видите.

Сегети и Белмонт извиха вратове към портата от ковано желязо. Стигнал до края на пътя на триста-четиристотин метра от вилата, Арчър направи маневра и подкара обратно.

— Видяхте ли я добре? — попита той.

— Да, синьор. Няма проблеми.

— Добре. Разполагате с около осем часа до началото на операцията. В къщичката ли ще останете, или предпочитате нещо друго?

— Бихме искали да поразгледаме Лугано, синьор — рече Сегети. — За пръв път идваме тук. Ще ви помоля да ни върнете обратно, за да използваме нашата кола.

Арчър облекчено кимна с глава. Никак не му се искаше да прекара осем часа в компанията на тези двамата.

— Добре.

Сегети слезе от мерцедеса в момента, в който Арчър паркира пред дървената къщичка.

— Ще бъдем тук довечера в десет и четвърт, синьор — обяви той, после двамата с Белмонт скочиха в очукания фолксваген и потеглиха.

Арчър влезе в къщичката и се просна на едно от леглата в малката спалня. Предстоеше му дълго очакване, но операцията беше задействана.

Един милион долара, въздъхна блажено той. С тези пари в джоба спокойно може да се прибере в Ню Йорк и да открие собствена кантора за данъчни консултации. Пипне ли паричките, оная кучка нищо не може да му направи! Беше убеден, че няма да се разписка. Ще постъпи точно така, както беше постъпил навремето Хърман Ролф с него. Ще си затрае, иначе целият свят ще научи как е била измамена от един красив жиголо… Не, за нея може да бъде напълно спокоен. Тревожеше се от тези двамата. В тях имаше нещо неясно, особено у по-младия. Тревогата му несъмнено би се увеличила стократно, ако можеше да ги види какво правят, след като паркираха пред централната поща на Лугано.

Белмонт остана в колата, а Сегети забърза нагоре по стълбите. Откри една свободна кабинка, затвори вратата и набра номера на Бърни в Женева. Разговорът беше кратък, говореше единствено Сегети.

— Обади ми се след два часа, Макс — нареди Бърни и затвори.

Бърни имаше много връзки в Швейцария, но най-добрата от тях беше именно в Лугано и се наричаше Лъки Белини. Наричаха го „Лъки“ 1 1 Късметлия. — Б.пр. , защото преди години една от ревнивите му приятелки беше забила ножа си в дебелия му гръб чак до дръжката, но той се отърва без почти никакви усложнения.

— Лъки? — попита в слушалката Бърни. — Искам от теб малко информация. Кой живее във вила „Хелиос“, която се намира в покрайнините на Кастаньола?

— „Хелиос“ ли? — учуди се Лъки Белини. — Това е вилата на Хърман Ролф. Той е покойник, но жена му я използва от време на време. В момента пак е там…

— Добре, Лъки — ухили се доволно Бърни. — Стой си у дома, довечера по някое време ще ти дойда на гости.

После се обади на летището и си поръча авиотакси, което щеше да го откара до Аньо — най-близкото до Лугано летище, точно в 18.00.

Когато Сегети се обади за втори път, Бърни му съобщи, че се присъединява към групата.

— Ще правиш точно това, което иска от теб онзи глупак Арчър — нареди Бърни. — Приберете въпросния тип, после аз поемам нещата в свои ръце.

— Ясно, Бърни — отвърна Сегети. — Къде ще се срещнем?

— Елате да ме вземете от летището в Аньо, точно в шест.

— Добре, Бърни.

Брадатият затвори телефона, усмивката му се разшири още повече.

Някъде около пладне Гренвил се появи на терасата. Към скуката се беше прибавил и гладът.

Хелга седеше край една от широките маси и проучваше папка с документи. Вдигна глава и на лицето й се появи радостна усмивка.

— Крис, миличък! По-добре ли се чувстваш?

Гренвил надяна страдалческата физиономия на лицето си и се наведе да я целуне по бузата.