Джеймс Чейс - Не я дразни

Пръв слезе Гренвил и бързо тръгна по тясната пътечка.

— Всичко наред ли е? — попита с внезапно одрезгавял глас Арчър.

— Абсолютно наред! — засмя се англичанинът. — Едва ли би могло да стане по-добре!

— Влизай вътре, а аз ще се оправя с тези двамата — нареди му Арчър, почувствал как от гърба му се смъква огромен товар.

Сегети и Белмонт бавно пристъпиха към него. Арчър извади шест банкноти по хиляда франка от джоба си, единственото му желание беше час по-скоро да се отърве от тях.

— Някакви проблеми? — попита той, когато Сегети се приближи достатъчно близо.

— Не, синьор — отвърна онзи. — Жак им предаде вашето послание. Дамата беше доста впечатлена. Нямаше проблеми…

— Много добре. Ето парите ви и забравете къде сте били тази вечер. Веднага се връщайте в Женева.

Сегети преброи банкнотите на светлинната на луната, после кимна с глава:

— Добре, синьор. След малко тръгваме.

Арчър остана навън, докато двамата се натовариха във фолксвагена и потеглиха. После влезе в дневната и погледна към Гренвил, който се беше отпуснал на едно кресло с широка усмивка на уста.

— Работата беше страхотно изпипана — похвали се той.

Арчър отвори бутилката уиски, която беше купил на път за къщичката, и напълни две чаши.

— Разказвай.

Гренвил отпи една глътка и започна:

— Отървах се от Хинкъл някъде около девет. За щастие по телевизията имаше интересен филм и аз предложих на Хелга да го изгледаме. Тя се настани пред екрана, а аз се измъкнах за минута-две и отворих входната врата. Тя помисли, че отивам да се облекча… Тези двамата нахлуха вътре в единадесет, малко преди финала на филма. Бяха наистина внушителни… — от устата на Гренвил се изтръгна весел смях. — За миг уплашиха дори и мен. Но да беше видял как само обработиха Хелга! Единият й обясни, че става въпрос за отвличане и утре ще получи бележка с условията на откупа. Беше страхотно убедителен, гласът му грапав като ръждива пила… Така крещеше, че и мен тръпки ме побиха… Каза й, че ако се обади в полицията, с мен ще бъде свършено. Тя остана като закована на мястото си. Аз направих опит да протестирам, сборичкахме се. После ми опряха един патлак в гърба и ме поведоха. Всичко свърши за по-малко от пет минути! — от гърдите му се откърти дълбока въздишка: — Най-накрая свободен, Господи! Знаеш ли, Джак, тя наистина почна да ми идва твърде много!…

— Това можеш да го забравиш! — остро отвърна Арчър. — Сега най-важното е дали си успял да хвърлиш въдицата както трябва! Защото ако не си, тя положително ще позвъни в полицията!

Никой от двамата не подозираше, че едва завил зад ъгъла, очуканият фолксваген закова с рязко изскърцване на спирачките, а Белмонт скочи от седалката и се затича обратно към дървената къщичка. Точно според инструкцията на Бърни. Плъзна се край нея и пристъпи към задната врата. Отвори я за секунда с помощта на малкото приспособление, което държеше в ръка. Озова се в кухнята, вратата зад него остана полуотворена. В такова положение беше и вратата между кухнята и малкия хол. Белмонт се приближи до нея точно навреме, за да чуе презрителния глас на Гренвил:

— Въдица ли? — попита англичанинът. — Това не е въдица, приятелю, това е истински харпун! Да беше я видял как изглеждаше, когато онези типове ме изблъскаха от стаята! Сякаш беше получила удар — изглеждаше стара и сломена от ужас! Наистина показах майсторство при обработката й, Джак! — стаята се изпълни от доволния му смях: — Можеш и да не ми повярваш, но цялата шибана вечер мина в обсъждане на шибаното ни сватбено пътешествие!

— Много добре — потърка ръце Арчър. — Отлично! Вече сме почти победители. Утре ще й позвъня. От месеци мечтая за тази среща! Ще ми достави огромно удоволствие!

Гренвил помълча, после вдигна глава:

— Искам да обсъдим един въпрос, Джак. Два милиона долара са много пари и представляват голямо изкушение — очите му се забиха в лицето на Арчър: — Парите трябва да бъдат преведени по твоята шифрована сметка. Какви гаранции имам, че ще получа своя дял?

Арчър го гледаше, без да може да повярва на очите си. Нима съм паднал толкова ниско, че дори един нещастен жиголо ми няма доверие, запита се той.

— Ще го получиш, разбира се! — гневно извика той. — В тая работа сме заедно от самото начало! И от самото начало сме се разбрали, че ще делим поравно!

— Това го казваш сега — поклати глава Гренвил. — Но аз искам да бъда сигурен.

Арчър се поколеба. Съзнаваше добре своята дребнавост, беше достатъчно честен да си признае, че човек с неговия външен вид трудно може да вдъхва доверие.