Джеймс Чейс - Не я дразни

— Няма ли да станеш по-конкретен? — хладно го изгледа Хелга. — Предполагам, че става въпрос за пари. Изглеждаш доста одърпан…

Арчър леко поруменя. Преди кражбата на двата милиона от Ролф той беше известен като изключително елегантен мъж. Два пъти дневно сменяше ризите си, костюмите му бяха истинско произведение на изкуството, поне веднъж на седмица посещаваше бръснаря и маникюриста си. Принудителната дрипавост го тревожеше като постоянен зъбобол.

— Животът ми беше доста уморителен откакто ти отказа да ми помогнеш — призна с въздишка той.

— Сам си го направи такъв — вдигна глава Хелга. — Превърна се в мошеник, фалшификатор и изнудвач… Никой не ти е виновен!

— Не ми харесва начинът, по който разговаряш с мен! — раздразнено я изгледа Арчър. — Аз…

— Но всичко това е истина, нали? — прекъсна го Хелга. — Нима ще отречеш, че си мошеник, фалшификатор и изнудвач? О, Джак, не ме карай да добавя и лъжец към тази характеристика…

Арчър усети желанието й да поеме инициативата и реши да премине върху същината на въпроса.

— Казах на слугата ти, че представлявам интересите на господин Гренвил — рече тежко той.

Ясно долови потръпването й при споменаването на Гренвил, но стойката й остана все така изправена, очите й продължаваха да го гледат с хладно спокойствие.

— И какво от това?

— Историята е доста необикновена, Хелга — въздъхна Арчър. — Предлагам ти да седнеш и да ме изслушаш. Не искам да стърчиш през цялото време на крака като някакво прокълнато божество…

Хелга мълчаливо пристъпи напред и се отпусна в близкото кресло.

Арчър хвърли поглед към терасата, на лицето му се появи усмивка.

— Каква изненада! — възкликна той. — Виждам шейкър и чаша! Предполагам, че това е твоето обичайно мартини с водка. Моля за извинение, но от месеци не съм опитвал такова питие… — стана, отиде до масичката и допълни чашата на Хелга. Отпи една едра глътка, наля си останалото в шейкъра питие и се върна в дневната с чаша в ръка.

— Твоят слуга е голям майстор на мартини с водка — призна с въздишка той. — Имаш късмет, че можеш да си позволяваш такива слуги…

Тя седеше напълно неподвижно, ръцете й бяха кръстосани на скута. Но вътрешно кипеше от ярост.

— Както вече споменах, историята е доста необикновена — отпусна се в стола Арчър. — Преди два дни ме посети един човек, по всяка вероятност италианец, който ме попита дали мога да защитавам интересите му срещу хонорар от десет хиляди франка… — отпи една глътка и продължи: — Откакто ти отказа да уредим онзи малък проблем с парите на съпруга ти, аз доста трудно си изкарвам прехраната… Хърман Ролф се погрижи да включи името ми в черния списък и оттогава насам не мога да си намеря работа… Всички затръшват вратата под носа ми, затова десет хиляди франка ми се видяха страшно много пари… — на лицето му се появи тъжна усмивка: — Може би и ти някога ще изгубиш богатството си, макар че лично аз силно се съмнявам в това… Но искам да ти кажа, че когато нямаш пари, когато си принуден да носиш дрехи като този костюм, с който съм облечен в момента, когато обядваш в някоя долнопробна кръчма и не знаеш дали ще имаш пари за вечеря, твоята представа за добро и лошо бавно и неусетно претърпява промяна… Ето защо аз приех и изслушах човека, за когото ти споменах преди малко… Той ми разказа, че ти живееш с Гренвил и си луда по него. Клиентът ми (позволи ми да го наричам така) ви е наблюдавал отблизо през цялото време. Той отлично знае колко си богата и затова му хрумнало да организира отвличането на Гренвил, с цел да поизтръска малко пари от теб. Тук искам да спомена, че клиентът ми е доста груб и безскрупулен човек… — Арчър направи малка пауза, после продължи: — На практика той не си направи труда да скрие от мен, че принадлежи към мафията… Някак е успял да научи, че някога ние с теб сме били близки… — на лицето му се появи широка усмивка: — И ние действително бяхме близки, нали, Хелга?

Хелга остана неподвижна, само дланите й неволно се стиснаха в юмруци.

— Клиентът ми преценил, че благодарение на старите ни връзки, аз… хм… съм подходящият човек за обсъждане условията на откупа… И ето ме тук…

— Ще преговарям директно с този човек — твърдо отвърна Хелга. — Не желая да имам нищо общо с теб.

— Нямаш избор, скъпа — поклати глава Арчър. — Моят клиент иска да остане в сянка. Ако желаеш да си получиш обратно красавеца, ще трябва да преговаряш с мен. Освен това аз трябва да заработя и хонорара си, нали?