Джеймс Чейс - Не я дразни

Хелга враждебно го изгледа.

— Значи вече не си само мошеник, фалшификатор и изнудвач! — просъска тя. — Вече си станал и подметка на мафията!

— Напомням ти, че не си в позиция да ме нагрубяваш! — леко повиши тон Арчър, а по скулите му изби червенина. — Ако искаш да освободим Гренвил, ще трябва да платиш откуп от два милиона долара! Клиентът ми ти дава тридневен срок, за да събереш сумата, която трябва да бъде преведена по сметка в една швейцарска банка. След три дни, точно по това време, аз ще се свържа с теб — довърши питието си и стана на крака: — Всичко зависи от теб. Не е нужно да ти напомням, че трябва много да внимаваш, когато си имаш работа с мафията. Клиентът ми пожела специално да подчертая, че всеки контакт с полицията ще се окаже смъртоносен за твоето приятелче Гренвил — на лицето му се появи жестока усмивка: — Каза още, че ако след три дни не преведеш парите, ще получиш за подарък едното ухо на Гренвил!

Хелга пребледня, но успя да запази самообладание.

— Това е шокиращо, нали? — продължи Арчър. — И на мен ми става лошо, като си го представя, но така работят онези типове от мафията… Безскрупулни и жестоки хора! И не си мисли, че това са голи заплахи! Случвало се е вече, спомни си за аферата Гети… Ще си позволя да ти дам един съвет — прегледай си акциите и продай по най-изгодния курс. Естествено, ако искаш да си получиш обратно Гренвил… Не съм го виждал, но познавам вкуса ти и предполагам, че е наистина привлекателен мъж… С едно ухо по-малко вероятно няма да е толкова привлекателен… — насочи се към вратата и изведнъж спря: — О, щях да забравя… Моят клиент ти праща този плик… — бръкна във вътрешния джоб на сакото си и сложи запечатан плик на масата. — Подочух, че Гренвил се опитал да се прави на храбрец, но това е било грешка. С мафията шега не бива! — помълча малко, после кимна с глава: — Е, аз си тръгвам, Хелга. Ще се видим след три дни.

Напусна вилата, качи се в мерцедеса и бавно потегли.

Хелга пристъпи към масата и вдигна плика. Сърцето й лудо блъскаше. Разтвори го и извади трите моментални снимки от него. Погледна ги, от устата й се откъсна сподавен вик, снимките се плъзнаха на пода. В същия момент на прага се появи Хинкъл.

Както Арчър беше предположил, снимките оказаха невероятно силно влияние върху Хелга. Тя не можеше да понася насилието, дори когато беше на кино. Винаги изключваше телевизора, когато предстоеше сцена на убийство или насилие. Цялата й твърдост се изпари, стисна в длани лицето си и отчаяно се разрида.

— Знаех си аз, знаех си! Те са го наранили! Те са му причинили болка!

Хинкъл й хвърли един загрижен поглед и се наведе да вдигне снимките. Огледа ги внимателно, остави ги на масата и навлажни устни с език.

— Предлагам да се вземете в ръце, госпожо! — твърдо промълви той и побутна Хелга по рамото.

Тя вдигна глава, очите й бяха обезумели.

— Вижте какво са му сторили! Вижте! Те са убийци! Аз трябва да намеря парите… Веднага! Аз… — не успя да продължи и отново избухна в ридания.

Хинкъл пристъпи към хай-фи системата и щракна бутоните. После отвори едно от чекмеджетата на библиотеката и извади оттам мощна лупа. Пристъпи към масата и се зае да изследва снимките. На пръв поглед те наистина бяха впечатляващи, Гренвил беше проснат на пода, очите му бяха затворени, а цялото му лице беше обляно в кръв. Хинкъл вдигна лупата, приближи я последователно до трите фотографии, после се изправи и кимна с глава.

— Госпожо, бих желал да ви съобщя нещо — каза той. — Но ви моля да се овладеете.

Хелга вдигна глава. Лицето й беше обляно в сълзи, цялото й тяло трепереше.

— Махай се! Остави ме на мира!

— Бих желал да ви съобщя нещо, госпожо.

— Какво?

Той взе една от снимките и я размаха под носа й:

— Това тук съвсем определено ми изглежда на доматен сос!

Хелга беше толкова смаяна, че дори забрави да плаче.

— Доматен сос ли?! — изгледа го с недоумение тя. — Какви ги дрънкате? Полудяхте ли?

— Преди да поема службата си при господин Ролф, аз имах нещастието да се грижа за един човек от киното, госпожо — рече Хинкъл. — От него усвоих изкуството на гримирането. В повечето случаи, при които се изисква симулация на кръв, гримьорите прибягват до доматен сос или кетчъп.

— Какво се опитваш да ми кажеш? — втренчено го изгледа тя и усети как самообладанието й се връща.

Хинкъл забеляза това и одобрително кимна с глава.

— Опитвам се да ви кажа, че господин Гренвил е цял-целеничък, госпожо. А тези снимки са една елементарна измама.