Джеймс Чейс - Не я дразни

Натоварен с торбички, той се върна при мерцедеса и подкара към дървената къщичка. Хелга вероятно вече се е заела да преглежда списъка на акциите си. Които и да продаде, все тя ще е губещата страна! Индексът Дау Джоунс беше страхотно нисък. Така й се пада на мръсницата! Едно хубаво погребение! Арчър щастливо се разсмя. Представи си я как натиска педала на онзи лъскав ролс по посока на Берн и иска спешна консултация с банкерите си. Представи си и паниката й… Господи, колко сладко нещо е отмъщението!

Четири аса, въздъхна доволно той. Всичките са в ръцете ми, този път няма да минат никакви блъфове от нейна страна! Заковал съм я и мърдане няма!

Спря пред дървената вила, събра торбичките с покупките и забърза по тясната пътечка.

Блъсна вратата и извика:

— Номерът мина, Крис!

Посрещна го мълчание.

Арчър се намръщи и прекоси празната дневна. Надникна в двете спални, отби се и в кухнята. От Гренвил нямаше следа. Обзет от пристъп на паника, Арчър захвърли покупките на кухненската маса и се втурна към банята. Отвори широко вратата, после ритна и вратата на тоалетната.

Гренвил не беше във вилата.

Гренвил изпрати Арчър до колата, върна се в скромния хол и се приготви за чакане. Вероятно ще бъда сам около час, помисли той. Никак не завиждаше на Арчър за предстоящата мисия. Вече знаеше колко твърда може да бъде Хелга, дори и когато е влюбена. Макар да беше абсолютно сигурен в чувствата на тази жена, той все пак се опасяваше от реакцията й към условията на Арчър. Беше доволен от споразумението си с Арчър, но решението му да не се отделя от американеца след получаването на парите си оставаше все така твърдо. За такава сума човек трябва да бъде изключително внимателен.

Запали цигара и си представи пътя, по който минаваше съучастникът му. Първо Казарет, после изкачване нагоре, към Кастаньола. След десетина минути вече ще е във вилата. При мисълта, че цели три дни ще е принуден да остане в тази мизерна колиба, той въздъхна от досада. Но призна, че Арчър има право да настоява за крайна предпазливост. Засекат ли го навън, сбогом на целия план! Швейцарските полицаи са изключително старателни и проявяват особено внимание към чужденците. Спомни си онзи с бялата каска, който искаше да го глоби за неправилно паркиране, и се намръщи. Призна, че се беше държал глупаво. Това ченге притежава името и адресната му регистрация, несъмнено би го разпознало, ако се стигне дотам. В крайна сметка това е един незначителен инцидент, сви рамене Гренвил. След три дни той ще бъде на летище Женева и ще чака излитането на самолета за Ню Йорк. Оттам ще отлети за Маями, ще се позабавлява ден-два, след което ще потегли за някой от карибските острови.

Какво ли ще направи Арчър със своя дял, запита се той. Всъщност той съвсем не е лош човек и не може да му се отрече, че е умен. В добър костюм и прилично подстриган, би изглеждал доста солидно. Благодаря на Бога, че никога не съм стигал до неговата мизерия, въздъхна вътрешно Гренвил. Винаги беше намирал някоя глупава стара гъска, готова да му отпусне малко пари. Но с един милион долара в сметката на това ще бъде сложен край. И той ще бъде наистина свободен човек!

Слаб шум зад гърба му го накара да се обърне.

На прага се беше изправил Сегети, зад него надничаше безизразната мутра на Белмонт. Стреснат, Гренвил скочи на крака.

— Какво правите тук? — остро попита той. — Мислех, че отдавна вече сте се върнали в Женева!

— Плановете ни се промениха — отвърна Сегети и пристъпи в стаята. — Нали така, Жак?

Белмонт не отговори. Облегна се на рамката на вратата и отправи безизразен поглед към Гренвил.

— Какво искате? — в поведението на двамата ясно личеше заплахата, Гренвил изпита неприятното чувство, че го чака нещо лошо. Неволно отстъпи крачка назад.

— Какво искаме ли? — мазно се усмихна Сегети. — Искаме теб, господин Гренвил!

— Моля? — изгледа го с разтуптяно сърце Гренвил.

— Не разбираш ли английски? — учуди се онзи. — Искаме да дойдеш с нас!

— За нищо на света! — избухна Гренвил. — И прекратете тези глупости! Платиха ви добре, махайте се оттук!

Сегети измъкна огромен лугер със завинтен на дулото заглушител и го насочи в гърдите на англичанина.

— Този път няма да използваме доматен сос, господин Гренвил! — изсъска заплашително той. — Този път ще има истинска кръв!

Гренвил изтръпна, цялото му тяло се вдърви. Никога досега не го бяха заплашвали с оръжие. Черната дупка в края на заглушителя го накара да се изпоти от страх.