Джеймс Чейс - Не я дразни

Гренвил облиза пресъхналите си устни.

— Тя… Тя е много трудна… — дрезгаво промълви той. — Според мен и два милиона са много!…

— Това още веднъж доказва, че вие с господин Арчър сте аматьори! — изгледа го с пренебрежение Бърни. — Ето защо реших да поема нещата в свои ръце. Пътьом ще ви спомена, че миналата седмица в Рим мои приятели отвлякоха един индустриалец, който в сравнение с госпожа Ролф би могъл да бъде наречен истински бедняк. Но той плати цели седем милиона долара, за да отърве кожата… — Бърни се приведе напред и насочи едрия си като банан показалец в гърдите на Гренвил: — Аз ще поискам десет милиона долара за вашата кожа, господине! Ако приемете да сътрудничите с мен, вие ще получите петстотин хиляди долара, същата сума ще бъде предложена и на господин Арчър.

Гренвил зяпна от удивление.

— Да сътруднича ли? — попита той. — Какво означава това?

— Може би ще се наложи да загубите ухо или някой от пръстите си, господин Гренвил — поясни Бърни. — Но за половин милион долара ще го направите, нали?

— Не можете да постъпите така с мен! — зяпна от ужас Гренвил.

— Вероятно още не си давате сметка, че сте отвлечен, при това истински — напомни му с леден глас Бърни. — Жак може да ви отреже ухото за секунда, а после да лекува раната ви с нагорещена ютия! Може и да ви отреже някой от пръстите, без да изпитате особена болка… Нямаме никакви проблеми в това отношение… А доколкото разбрах, онази жена е силно влюбена във вас и положително ще плати…

Гренвил почувства как му прилошава. Облегна се назад в стола, по лицето му се плъзнаха ситни капчици пот.

Бърни се изправи на крака.

— Сега ще ида да си поговоря с господин Арчър — обяви той. — Ще го помоля да действа като посредник, така ще бъде най-безопасно за нас. А вие се отпуснете, господин Гренвил. Твърде възможно е да не се стигне до раздяла с някой пръст или с част от ухото ви. Макс и Жак ще се грижат за вас… — обърна се към Сегети и подхвърли: — След половин час, както се разбрахме, Макс…

Излезе от стаята, а Гренвил покри лицето си с длани и напразно се опита да спре треперенето на тялото си.

Хелга крачеше напред-назад из спалнята. Мисълта, че Крис е отвлечен и се намира в лапите на мафията, дълбаеше главата й като свредел. Колко ли страда, горкичкият! Тя трябва да го освободи, трябва да събере парите! Никакви засечки! След три дни ще се появи онази свиня Арчър и парите трябва да са готови!

Ще замине за Бери и ще разговаря със своя швейцарски банкер. Той трябва незабавно да уреди прехвърлянето на парите в сметката на мафията. После си даде сметка, че е в състояние на пълна паника, седна на леглото и стисна главата си с ръце. Самообладанието й бавно започна да се възстановява.

Хинкъл!

Какъв глупак, Господи! Ревността така го беше заслепила, че дръзна да намекне за някакви машинации от страна на Крис! От момента, в който сподели с него, че е влюбена в Крис, старият иконом не можеше да прикрие своето неодобрение. А когато му каза за предстоящата венчавка, поздравленията му бяха доста кисели и тя отлично знаеше причината — вече не му се искаше да обслужва мъж господар. Хинкъл беше просто един стар егоист и нищо друго. Отхвърляше щастието й, просто защото новата ситуация не му изнасяше! Предпочиташе Хелга да живее скучен и самотен живот, само и само за да не изгуби възможността да пърха около нея и да я тъпче с проклетите си омлети. И никак не го беше грижа, че сърцето я боли за любовник и съпруг като Крис!

Кетчъп!

Злобна лъжа! Гренвил е бит, при това жестоко! Нали онази свиня Арчър спомена, че се е опитал да бъде храбрец? Просто не можеше да си представи Крис в лапите на бандитите! Вероятно е издебнал момента да ги нападне и е направил опит да се освободи… Господи, нейният храбър и достоен любим! Но онези престъпници са го пребили!

Кетчъп!

Старческа ревност от страна на Хинкъл и нищо повече!

Ами отключената врата?

И за това има логично обяснение, разбира се. Нов опит на Хинкъл да разколебае вярата й в Крис!

Какво чудно има във факта, че Крис действително е отворил вратата? Пожелал е да вземе глътка чист въздух, да се наслади за минута на прекрасната нощ… А после е забравил да заключи. Какво толкова?

Самоувереността й се върна и тя стана на крака. Трябва веднага да замине за Берн!

Грабна ръчната си чанта, извади леко манто от гардероба и тръгна към хола.

Хинкъл долови стъпките й и се изправи на вратата, която водеше към терасата.

— Заминавам за Берн — сухо го уведоми Хелга. — Ще се върна довечера, не зная точно в колко часа…