Джеймс Чейс - Не я дразни

— Да напуснете ли? — объркано попита тя. — Мисля, че се разбрахме, Хинкъл…

— Аз ви разбрах, госпожо — погледна я спокойно икономът. — А сега е ваш ред. Затова ще ви помоля да не ме прекъсвате. После, разбира се, ще имате пълната свобода да приемете или отхвърлите това, което ще чуете…

Хелга усети как по гърба й пробягват студени тръпки, в душата й нахлу предчувствието за огромно нещастие.

— Поведението ви е наистина странно, Хинкъл — промърмори тя. — Кажете каквото имате да ми казвате…

— Имам една племенница, госпожо — започна икономът. — Дъщеря на сестра ми. Преди петнадесет години се омъжи за един французин на име Жан Фукон и оттогава насам живеят в Париж. Фукон беше полицай, малко след сватбата го прехвърлиха на работа в Интерпол. Там направи добра кариера и в момента е заместник главен комисар на тази организация. Със съжаление ще ви призная, госпожо, че още в момента, в който видях господин Гренвил, аз изпитах към него съвсем определени подозрения. Вчера телефонирах на господин Фукон и го попитах дали Интерпол разполага с някаква информация за господин Гренвил…

Лицето на Хелга стана бяло като стената зад гърба й.

— Как сте посмели! — извика тя. — От ревност сте си изгубили ума! Не искам да ви слушам повече!

— Трябва да чуете това, което искам да ви кажа, госпожо — тъжно я изгледа Хинкъл. — Разполагам с неоспорими доказателства, които подкрепят фактите. Снощи един униформен полицай ми донесе копие от досието на господин Гренвил. Моят зет ми направи услугата да го изпрати по спешност в Женева. Полицията в Германия търси господин Гренвил по три обвинения в многоженство.

Хелга потръпна от ужас, ръцете й конвулсивно се притиснаха към пламналите бузи.

— Многоженство?!

— Да, госпожо. Според данните в полицейското досие господин Гренвил се е занимавал с възрастни жени. Методите му са били прости — намира подходяща, задължително богата и самотна жена, сключва брак с нея и живее на нейни разноски, докато му омръзне. После просто изчезва и повтаря номера с друга самотна жена, на друго място…

— Не вярвам! — пронизително изкрещя Хелга. — Не искам да слушам, не вярвам!

Хинкъл поклати глава и продължи разказа си с явна неохота.

— Отвличането на господин Гренвил е фалшиво, госпожо. Полицията установи, че само преди два дни той е бил в компанията на господин Арчър, засечени са във вашия ролс. Това е неоспорим факт, тъй като господин Арчър е дал на полицая визитната си картичка, а господин Гренвил му е показал паспорта си. Прослушах внимателно записа на вашия разговор с господин Арчър и отбелязах момента, в който той твърди, че никога не е виждал господин Гренвил. Но само ден преди това те са били засечени във вашата кола.

Хелга затвори очи, пръстите й се свиха в юмруци.

— Всички подробности са тук, в този плик.

— Многоженство! — изстена Хелга. — Този мръсник е искал и мен да включи в колекцията си!

Хинкъл съчувствено я наблюдаваше. Промяната настъпи изведнъж, направо пред очите му. Тялото й се стегна, очите й широко се разтвориха. Лицето й се превърна в мраморна маска, а зениците — в две сини ледени късчета.

Скочи на крака и започна да се разхожда напред-назад по терасата. Хинкъл мълчеше и чакаше, свел поглед към изпъстрените си с лунички ръце. След няколко минути тя бавно пристъпи към него.

— Какви глупачки са жените, нали? — тихо попита Хелга и сложи ръце на раменете му. — Ще бъдете ли така любезен отново да облечете бялата престилка?

— За мен ще бъде удоволствие, госпожо! — скочи на крака Хинкъл, очите му заискриха от радост.

— След един час Арчър ще бъде тук — изгледа го през полуспуснатите си клепачи тя. — Пратете го на терасата, ще се разбера с него насаме!

Стоманената нотка в гласа й накара Хинкъл да изпусне една въздишка на облекчение.

— Много добре, госпожо — кимна той.

Хелга го изчака да се скрие във вътрешността на вилата, после направи усилие да сдържи гнева, които клокочеше в гърдите й, и започна да чете документите от оранжевия плик.

Проснат върху леглото в малката наета вила, Арчър почти не мигна. Все още не можеше да преодолее шока, все още не можеше да повярва, че е попаднал в ръцете на мафията, а Гренвил се намира дори в още по-опасно положение. Вече горчиво съжаляваше за това фалшиво отвличане, даваше си сметка, че идеята да измъкне два милиона от Хелга го беше направила непредпазлив. Прокара пръсти през оредялата си коса и тъжно поклати глава. Никога не би трябвало да се забърква с хора като Моузис Сигал, а още по-малко с такива като Бърни, на които да пробутва идеите си за уж фалшиво отвличане.