Джеймс Чейс - Не я дразни

— Господин Арчър, госпожо — обяви Хинкъл.

Хелга махна с ръка към един стол, без да извръща глава, Хинкъл го премести по-близо до господарката си. Постави го така, че Арчър да се озове с лице срещу слънцето.

— Свободен сте, Хинкъл — спокойно каза Хелга.

— Да, госпожо — кимна икономът и бавно се отдалечи.

— Хелга — усмихна се Арчър и измести стола си. — Както винаги, изглеждаш великолепно.

Изпитваше леко притеснение от тъмните очила. От опит знаеше, че може да отгатва намеренията на тази жена единствено по очите й, но сега те бяха скрити.

Тя не каза нищо, дори не помръдна. Ръцете й бяха отпуснати в скута, изглеждаше напълно спокойна.

— Имам лоши новини, Хелга — прокашля се Арчър. — Преди всичко искам да бъдеш наясно, че съм само посредник и всичко, което ще чуеш, идва от страна на моя клиент — изчака малко, но тя продължаваше да мълчи. — Моят клиент вече е разбрал колко си богата. Един от неговите приятели в мафията току-що е получил седем милиона долара откуп от далеч по-беден бизнесмен. Затова клиентът ми реши да повиши исканата сума. Сега ще ти върне Гренвил срещу десет милиона долара.

Хелга остана безучастна. Арчър почака малко, после прочисти гърлото си и притеснено попита:

— Слушаш ли какво ти говоря?

— Не съм глуха — отвърна Хелга и металната нотка в гласа й го накара да застане нащрек.

— Това е положението. Уверявам те, че съм просто посредник, идеята не е моя… Какво ще отговориш? Ще платиш ли десет милиона долара, за да ти върнат Гренвил?

Хелга лениво се размърда, тялото й се протегна като тялото на сита котка.

— Колко от тези пари ще получиш ти? — попита тя.

— Това не е твоя работа! — сопнато отвърна той. — Да или не?

Тя извърна глава към него, но очилата скриваха погледа й.

— Какво ще стане, ако е „не“?

Решила е да блъфира, с притеснение си помисли Арчър.

— Твоя работа — сви рамене той. — Гренвил е в ръцете на опасни престъпници. Аз лично съжалявам, че трябва да имам контакти с тях. Ако ти откажеш да платиш откупа, те ще отрежат едното му ухо и ще ме принудят да ти го донеса лично. За мен това е изключително неприятно, но аз съм в същия капан, в който се намира и Гренвил. Трябва да ти кажа съвсем искрено, Хелга, че ако искаш да го видиш пак, наистина трябва да платиш!

Тя внимателно го наблюдаваше иззад тъмните стъкла на очилата си.

— И ти си в капан, така ли?

— Вече ти казах това. Нямах представа, че имам работа с мафията. Те са абсолютно безскрупулни и ме принуждават да им служа…

— Колко жалко за теб — проточи Хелга.

На лицето му се появи бледа руменина.

— Губим време, Хелга! — повиши глас той. — Какъв е твоят отговор? Да или не?

Хелга отново се протегна като доволна котка, после взе чашата си и я опразни до дъно.

— Чувал ли си някога за човек на име Тимоти Уилсън? — внезапно попита тя.

Арчър изненадано я погледна.

— Тимоти Уилсън ли? Не ме интересуват никакви уилсъновци! Питам те: ще платиш ли, или не?

Хелга протегна ръка към пакетчето цигари и бавно запали.

— Някога мислех, че си разумен и съобразителен човек, Джак — спокойно рече тя. — Но сега, след като вече си не само фалшификатор, изнудвач и крадец, а и долен слуга на мафията, мога да изпитвам към теб единствено презрение!

— Слушай какво ще ти кажа! — стисна юмруци Арчър. — До гуша ми дойде от твоите обиди! Ако искаш да си получиш любовника, ще трябва да преведеш десет милиона долара по една банкова сметка в Женева! Ако не го искаш — кажи, и разговорът е приключен!

На устните на Хелга се появи презрителна усмивка.

— Бедничкият, дрипав Арчър! — промълви тя. — Нямаш представа какъв си глупак! Нека ти кажа кой е Тимоти Уилсън. Баща му бил беден учител по голф, който не можел да даде на сина си нищо друго, освен добри познания в тази игра. Момчето пък било красиво и амбициозно. Днес твърди, че е завършило Итън и Кембридж, но на практика е напуснало дома си още на шестнадесет години. Добрало се до Париж и постъпило като пиколо в хотел „Трилион“. Научило френски, но работата не го задоволявала. Прехвърлило се в Италия и станало келнер в едно малко ресторантче, някъде в покрайнините на Милано. Научило и италиански. Работата отново му се сторила незадоволителна. Интересът му към жените ставал все по-голям. От Италия отишъл в Германия и станал келнер в хотел „Адлон“. Така научил и немски. Някаква богата, но доста възрастна жена се влюбила в него и му предложила брак. Той приел и в продължение на две години живял безгрижно, харчейки парите на тази жена. После му станало скучно. Открил друга богата жена, оженил се и за нея. Историята се повторила, той изчезнал и се оженил за трета богата старица. Малко преди да стане това, Тимоти Уилсън променил името си и се превърнал в Кристофър Гренвил.