Джеймс Чейс - Не я дразни

Арчър почувства как му прилошава, краката му неволно направиха крачка назад.

— Слушай внимателно! — изкрещя извън себе си той. — Тя щеше да му прости всичко — кражби, измами, фалшификации! Но многоженство — никога! Нима не разбираш? Той й е обещал да се ожени за нея! А тя изведнъж открива, че е женен, при това за цели три стари вещици! Никога няма да плати, никога!

— Ще видим! — изплю се на пода Бърни. — Отрежи му ухото, Жак!

Ръката на Белмонт се плъзна към задния джоб на джинсите, миг по-късно в нея се появи дълъг и остър като бръснач нож. Погледна към Сегети, който леко кимна и измъкна от пазвата си къса палка, покрита с груба кожа.

— Едно леко почукване по главата, господин Гренвил — злобно се усмихна Бърни. — Нищо няма да усетиш… Жак е голям майстор. После леко ще те наболява, но си струва да опитаме…

Гренвил отстъпи към стената, Арчър изтръпна от ужас и скри лице в ръцете си.

— Чакайте, трябва да ме изслушате! — дрезгаво простена Гренвил. — Ще ви кажа как да измъкнете от нея петнадесет милиона долара! Познавам я добре! Петнадесет милиона долара суха пара!

Бърни вдигна ръка и Сегети се закова на място.

— Тя не може да понася насилието — започна Гренвил. По лицето му се стичаха едри капки пот. — Грешката ни беше, че пратихме Арчър да води преговори. Трябваше да отидеш ти, Бърни. Сега вече е късно да използвате мен като средство за натиск, но можем да прибегнем до друго, не по-малко ефикасно средство… Ти ще водиш преговорите…

— О’кей, аз ще ги водя — кимна Бърни. — Но за какво?

Арчър гледаше опулено лицето на Гренвил. Белмонт също, ножът в ръцете му нетърпеливо проблясваше. Сегети потупваше палката в разтворената си длан, очите му не слизаха от високия англичанин.

— Ако се бяхме сетили навреме, изобщо нямаше да имаме сегашните затруднения… — промълви Гренвил. — Всичко е толкова просто… Толкова лесно…

Бърни пристъпи към него и заби показалец в гърдите му.

— Какво е толкова лесно? — заплашително изръмжа той.

И Гренвил му каза.

Хелга се събуди в осем и четвърт, протегна се и бавно огледа луксозната спалня. Не изпитваше никакво съжаление, че я напуска завинаги. Помисли си за Крис и с благодарност откри, че може да го прави, без да й се свива сърцето. След няколко седмици ще го забравя, увери сама себе си тя. И той ще се превърне в още една сянка от миналото… Нищо повече.

Човек трябва много внимателно да се преценява, особено когато си мисли, че е влюбен… Какво е всъщност любовта? С гримаса на неудовлетворение си призна, че всъщност никога не е притежавала отговора на този въпрос. Любовта е нещо, което едва ли някога ще опозная… Любовта е илюзия. Много мъже и жени на този свят мислят, че са влюбени, а после изведнъж откриват, че любовта не означава нищо, и се разделят като непознати. Но има и други — онези, които превръщат любовта в солидна основа на целия си живот. При това са и щастливи!… За нея самата любовта означаваше само едно — сексуална възбуда, сексуално удовлетворение. Секс! Ето го проклятието на живота й! Искрено беше вярвала, че обича Крис, но когато Хинкъл й разкри, че този красив и изумително привлекателен мъж е не само многоженец, но и пресметлив измамник, любовта й към него изведнъж престана да съществува. Сякаш някой беше натиснал бутона за прекъсване на осветлението!

След няколко часа ще бъде на летище Женева, а Хинкъл ще остане тук до продажбата на вилата и мебелите. Ще отлети за Парадайс сити и отново ще се върне към монотонния и скучен живот на делова жена, която периодично отскача до Ню Йорк за заседанията на управителния съвет. Отново ще бъде в компанията на досадници като Ломън и Уинбърн — това, изглежда, е съдбата й и нищо не може да я промени. А през юни навършва четиридесет и пет! Господи!

Погледна часовника до леглото. Беше девет без двадесет. Хинкъл закъснява, но това няма значение. И без това не изпитваше особена нужда от кафе… Вчера цял ден се беше занимавал с опаковането на вещите й, вероятно е уморен и се е успал.

Затвори очи и се унесе. Когато отново се събуди, часовникът показваше 9.10.

Хинкъл още го нямаше.

Стана от леглото и влезе в банята за кратък душ. Уви се в дебела хавлия и тръгна към хола. Френските прозорци бяха затворени. Тя ги блъсна навън и учудено се насочи към входната врата. Не беше заключена. Отвори я и надникна към алеята.

Сви рамене и леко въздъхна. Вероятно Хинкъл е слязъл до Кастаньола за прясно мляко. Никога досега не беше постъпвал така, доколкото знаеше запаси от мляко винаги имаше достатъчно. Влезе в кухнята и отвори хладилника. Вътре имаше три картонени опаковки с мляко.