Джеймс Чейс - Не я дразни

— Богаташите винаги имат своите причини — сви рамене Баци. — И вие заминавате за Лондон. Ще бъде ли нахално, ако ви попитам с какво възнамерявате да се заловите там?

Въпросът беше зададен приятелски и Арчър пожела да му отговори максимално точно.

— С какво ще се заловя ли? — замислено повтори той. — Ех, ако можех да зная!… — Имаше няколко познати в Лондон, но всичките бяха в неговото положение — изпаднали типове, борещи се отчаяно да изкарат нещо от съмнителни сделки, готови на всичко… Един от тях би могъл да използва специалните му познания, срещу мизерно заплащане, разбира се. Всъщност той беше и най-голямата надежда на Арчър. Тръсна глава и каза точно това, което не мислеше: — Вие нямате представа какви възможности предлага Лондон на човек като мен, инспекторе. Плаващи заеми, арабски пари за инвестиции, предприемачи със свободни терени… Много, безкрайно много възможности за един опитен юрист…

Баци го изслуша, после се усмихна и леко тръсна глава:

— Доколкото съм осведомен, Англия също е под ударите на общата депресия, господин Арчър.

— Това са вестникарски измислици — махна с ръка Арчър. — Не бива да вярвате на всичко, което четете във вестниците. Ще останете изненадан, ако ви кажа колко скрито богатство има в добрата стара Англия…

— Наистина ли?

— Разбира се. О, аз зная добре колко много се говори за трудностите на английската икономика. Но в коя страна няма трудности, къде не стачкуват? — Арчър убедено поклати глава: — Мога да ви уверя, че там нямам никакви проблеми.

В дъното на залата настъпи някакво оживление и те неволно погледнаха натам. Няколко вестникарски фотографи се завтекоха към залата за ВИП, миг по-късно на прага й се появи Хелга Ролф, облечена във великолепно палто и с широка усмивка на уста.

— А, ето я и самата мадам Ролф! — възкликна Баци. — Изглежда наистина великолепно!

Арчър се сви на мястото си. Хелга очевидно беше забравила аферата си с Гренвил, иначе едва ли би изглеждала толкова свежа и жизнена, помисли си той. Каква кучка, Господи!

Ако неговият план беше успял, той също би могъл да влезе в онази зала, заобиколен от прелестни стюардеси и угоднически усмихнати началници. Но сега беше тук, в компанията на полицията, която искаше да бъде сигурна, че нежеланият в страната гост ще отпътува за Лондон с билет за туристическа класа. А там го чакаше неизвестност, зад която надничаше мизерията… Защото готовите пари бързо се харчат.

— Наистина хубава жена — въздъхна Баци, после хвърли бегъл поглед към спътника си. — Доколкото знам, някога вие сте работили с нея, господин Арчър…

Арчър не го чу. Вниманието му беше привлечено от висок и добре сложен мъж, който току-що се беше появил на прага на залата. Беше безупречно облечен, от цялата му осанка се излъчваше богатство и власт. Лицето му бе открито, с правилни черти и решително вирната брадичка, очите му бяха тъмносини, а мустачките — тънки и майсторски подстригани.

Баци проследи погледа му и въздъхна:

— А, това е господин Анри дьо Вилие, един от най-богатите и утвърдени индустриалци на Франция. Говори се, че скоро ще го назначат за посланик в Съединените щати.

Фотографите защракаха със своите светкавици. Дьо Вилие се спря и им отправи една блестяща усмивка. После се остави на стюардесите да го отведат в залата за ВИП.

От гърдите на Арчър се изтръгна тежка въздишка. С един милион долара в джоба той също би изглеждал внушително като този мъж. Обявиха полета за Ню Йорк.

— Ето ги, тръгват — рече Баци и отправи поглед към асфалтираната площадка пред летището.

Арчър забеляза фигурата на Хелга, следвана от дьо Вилие и още двама души в сиви костюми. Някъде по средата на пътя до самолета Хелга изведнъж изпусна нещо бяло, вероятно носна кърпичка. Дьо Вилие се наведе да я вдигне, ускори крачка и й я подаде. Арчър ясно видя как Хелга вдига глава към красивия мъж и го награждава с блестящата си усмивка. Размениха няколко думи, после благородникът вдигна малката ръчна чанта на Хелга и двамата поеха към самолета един до друг.

— Ей това се казва бързак! — изцъка с език Баци, на лицето му се появи усмивка на уважение.

— Тя също не е от бавните — промърмори намръщено Арчър. — И винаги ще си остане такава!

По радиоуредбата обявиха полета за Лондон и той се изправи.

— Сбогом, господин Арчър — стисна ръката му Баци. — Желая ви късмет.

Арчър кимна в знак на благодарност, убеден, че ще му бъде необходим всичкият късмет на света.