Джеймс Чейс - Не я дразни

— Пет пари не давам за масичката! — тръсна глава Хелга и топло му се усмихна: — Важното е, че ти се върна жив и здрав!

— Благодаря, госпожо — склони глава Хинкъл и допи кафето в чашата си. — Оттук нататък нещата ще се развиват в съответствие с полицейските процедури и при пълна дискретност. От инспектор Баци разбрах, че господин Гренвил ще бъде предаден на германските власти, които ще го съдят за многоженство. Бърни и двамата му помощници ще бъдат обвинени в укривателство на крадени вещи. При обиска в апартамента на Бърни са открити големи количества крадени вещи. Инспектор Баци намекна, че не бива да повдигат обвинение за отвличане, тъй като ще бъде замесено и вашето име.

— А Арчър? — попита Хелга.

— Господин Арчър представлява проблем, разбира се. Инспектор Баци прояви разбиране, когато му казах, че вие едва ли ще повдигнете обвинение срещу него. Така стори навремето и господин Ролф… Можем да си докараме доста неприятности, ако го пратим на съд, госпожо… — Хинкъл снижи глас до неодобрителен шепот, веждите му леко се свъсиха: — Беше решено господин Арчър да бъде изгонен от Швейцария без право на завръщане. При създадените обстоятелства аз мисля, че това е най-доброто разрешение за всички…

Хелга внимателно го изгледа. Беше убедена, че този мил човек отдавна е знаел за някогашната връзка между нея и Арчър. Може би го е научил от Хърман… Господи, каква тактичност притежава този Хинкъл, удиви се в себе си тя. Знаеше, че предаден на прокурора, Арчър ще направи всичко възможно да съобщи на света, че достопочтената и приказно богата мадам Ролф се е ползвала от услугите му направо на пода на прашната канцелария!

— И аз мисля така — кимна тя, без да гледа верния си прислужник. — Всичко е свършено.

— Вярно е, госпожо. Сега трябва да се залавям за работа. В три следобед трябва да хванете самолета за Ню Йорк, а аз още не съм приключил с подреждането на багажа ви. — Хинкъл се изправи на крака, вдигна подноса от масата и тихо добави: — Позволете ми един съвет, госпожо. За в бъдеще трябва по-добре да си правите сметките. Аз не струвам петнадесет милиона долара! — дебелото му, честно лице светна от топла усмивка: — Но все пак ви благодаря!

После се обърна и тръгна към кухнята.

За огромна изненада на Арчър, полицейският инспектор от кантона Тичино, на име Баци, се оказа ведър и разговорлив човек — качества, които доста се разминаваха с грубите черти на лицето му, тънките устни и малките подозрителни очички на професионално ченге.

Приятелски усмихнат, той уведоми Арчър, че лично ще го изпрати на летище Женева, като предварително му осигури място на самолета за Лондон. В колата на път за летището говореше за жена си и малкото си момченце, които следващия месец щял да води на почивка в Ница. Едва ли някой страничен наблюдател би допуснал, че този едър мъж до него е офицер от полицията, помисли си Арчър.

Изпитал дълбоко облекчение от факта, че властите се задоволяват само да го депортират от страната, Арчър бързо възвърна част от своята самоувереност. Съобщи на Баци имената на няколко добри, но сравнително евтини ресторанта в околностите на Ница, препоръча му два скромни хотела с отлично обслужване. Баци се усмихна с благодарност и обеща да се възползва от съветите му.

Влязоха в залата за заминаващи пътници като двама добри приятели, тук Арчър се раздели с овехтелия си куфар и получи в замяна малко картонче, прикрепено за билета му. Приключили с формалностите, те се насочиха към гишето за митническа проверка. Двамата униформени митничари стиснаха ръката на Баци, хвърлиха по един небрежен поглед към Арчър и им махнаха да минават. Баци го поведе към мястото за повикване.

— За съжаление полетът за Лондон ще закъснее — съобщи полицаят след кратка справка със земната стюардеса.

— Напоследък закъснява всичко, което има някаква връзка с Лондон — намръщено отвърна Арчър.

Седнаха на една дървена скамейка с лице към пистата.

— Искам да ви направя едно официално предупреждение, господин Арчър — рече Баци с приятелска усмивка на уста. — Не правете опити да се връщате в Швейцария. Ясен съм, нали?

— Да.

— Отлично — въздъхна Баци и го дари с един продължителен поглед. — Бих казал, че вие сте човек с късмет, господин Арчър… Ако госпожа Ролф беше направила официално оплакване срещу вас, щеше да се наложи да прекарате няколко доста неприятни години в някой от нашите затвори.

— Вероятно има причини да не прави оплакване — кимна с глава Арчър.