Джеймс Чейс - Не я дразни

— Ще платя — промълви тя и несигурно се надигна. — Веднага ще телефонирам на банката си…

Бърни изпитателно я изгледа, после кимна, на устата му се появи тържествуваща усмивка.

— Разумно решение — рече той. — Но без номера! Вземай слушалката и уреждай този въпрос. Утре сутринта акциите трябва да са тук. Иначе включвам бормашината!

Хелга потръпна, пристъпи към телефона и вдигна слушалката.

— Излишен труд, госпожо — разнесе се зад нея сочният бас на Хинкъл.

Хелга изхълца и светкавично се обърна.

Изправен на крачка от френските прозорци, стоеше Хинкъл. Небръснат и с доста измачкани дрехи, но Хинкъл. Жив и здрав. От двете му страни бяха застанали двама едри мъже с автоматични пистолети в ръце.

Бърни изпусна бормашината и понечи да се изправи, но единият от мъжете пристъпи напред и насочи пистолета си в гърдите му.

— Здрасти, Бърни — поздрави го любезно той. — Доста потича, сега е наш ред… Хайде да тръгваме.

Бърни огледа пистолета и бавно сви рамене.

— Нищо не можеш да ми лепнеш, Баци — промърмори той. — Много добре го знаеш…

— Но мога поне да се опитам, Бърни — усмихна се широко здравенякът. — Хайде да тръгваме.

Бърни заби злобните си очички в Хинкъл, после бавно тръгна да излиза. Полицаите застанаха от двете му страни. Входната врата се затръшна, навън изръмжа автомобилен мотор и бързо се отдалечи.

— Ще ви помоля за извинение, госпожо — обади се Хинкъл. — Изглеждам ужасно. Ако ми отпуснете няколко минути, ще ви сервирам кафе.

Сълзите рукнаха по лицето на Хелга, тя пристъпи към иконома и здраво го прегърна.

— Господи, колко бях уплашена, Хинкъл! — прошепна тя. — Ако тези диваци бяха ви сторили нещо…

— Госпожо! — дръпна се Хинкъл и бащински я потупа по рамото. — Трябва да ми дадете няколко минути! — после се обърна и с бързи крачки тръгна към стаята си.

Хелга се отпусна в стола, задавена от плач. Когато Хинкъл се появи с количка пред себе си и в обичайното си безупречно облекло, тя вече беше успяла да се овладее.

— Предлагам капка коняк в кафето, госпожо — невъзмутимо рече той. — Помага за нервите.

Тя се усмихна, макар че устните й още трепереха.

— Винаги мислиш за всичко, Хинкъл — промълви тя, за пръв път след толкова години прибягвайки до по-интимно обръщение. — Но този път няма да близна нито капка, ако не ми правиш компания! Хайде, сядай!

Хинкъл не отговори, само веждите му се извиха в озадачена дъга.

— Казах ти нещо! — повиши тон Хелга.

— Много добре, госпожо — склони глава икономът. — Ще ида да взема още една чаша.

След минута се появи обратно, в ръцете му имаше чаша и чинийка. Напълни двете чаши с кафе, добави по няколко капки коняк и се отпусна на стола срещу Хелга.

— Дължа ви извинение, госпожо — започна с достойнство Хинкъл. — Изложих ви на ужасен риск, но полицията държеше на това, иначе не би могла да отправи официално обвинение към онези бандити…

Хелга отпи глътка кафе и изведнъж почувства как я облива дълбоко спокойствие. Присъствието на Хинкъл оказваше своето благодатно въздействие.

— Хайде, Хинкъл, започвай — погледна го топло тя. — Искам да чуя цялата история.

— Разбира се, госпожо. Както вече знаете, аз разговарях по телефона със своя зет Жан Фукон. Поводът беше господин Гренвил. Пропуснах да ви съобщя, че обясних цялата ситуация на Фукон. Казах му, че господин Гренвил е отвлечен, а господин Арчър ви иска два милиона долара за освобождаването му. Фукон уведомил швейцарската полиция. Вече втори ден вилата е под наблюдението на инспектор Баци и неговите хора. Той искаше да разбере къде се крият Арчър и Гренвил. Когато изхвърлих Арчър, един цивилен полицай го е проследил до някаква наета вила в Парадизо… Именно там на сцената се е появил и този Бърни… Той е стар познат на полицията, но винаги е успявал да се измъкне. Полицията е проследила Арчър и Бърни до някакво малко магазинче в центъра на Лугано и го поставила под наблюдение. Швейцарските полицаи са изключително търпеливи. Стояли там и чакали развоя на събитията. Бърни вероятно се е уверил, че вие сте изгубили интерес към господин Гренвил, и решил да отвлече мен. Този ход бил неочакван за полицията, но тя запазила спокойствие, просто защото и нашата вила е била под наблюдение.

Сутринта отворих външната врата, както правя винаги, и изведнъж ме сграбчиха двама грубияни. Натикаха ме в колата си и ме закараха в същия този малък магазин, зад който имаше някакъв склад. Там открих господата Гренвил и Арчър, които бяха в компанията на същия този Бърни. Полицията отново предпочете да изчака. Скоро Бърни излезе, очевидно за да дойде да ви заплашва. Веднага след това хората на господин Баци арестуваха двамата гангстери, плюс господата Гренвил и Арчър. А ние с господин Баци се качихме в колата му и пристигнахме точно навреме, за да ви спасим от третия гангстер… — Хинкъл замълча, после добави: — Това е цялата история, госпожо. Съжалявам, че ви оставих да изпитате върху себе си грубостта на онзи тип, съжалявам също и за масичката, която гангстерът унищожи…