Джеймс Чейс - Не я дразни

Скочи на крака и тръгна към спалнята си, където Хинкъл внимателно подреждаше багажа.

— Голяма бъркотия, а? — усмихна му се насила Хелга. — С удоволствие ще се махна оттук… — докосна ръката му и прошепна: — Благодаря за верността и приятелското отношение…

— Вие притежавате кураж, госпожо — тъжно я погледна Хинкъл. — А когато човек има кураж, той става непобедим.

Арчър бавно караше към Парадизо, чувстваше се като плъх в капан. Бърни вече е разбрал, че Хелга няма намерение да плаща никакъв откуп — това му е станало ясно в момента, в който тя отказа да разговаря с Гренвил. Какво ли ще предприеме сега? Има две възможности — да освободи Гренвил или да прибегне до насилие.

Но и в двата случая Арчър искаше да бъде по-далеч. Реши да си вземе куфара и веднага да тръгне за Женева. Ще отиде в американското консулство и ще обяви, че е изгубил паспорта си.

Ще каже, че има спешна работа в Англия и ще настоява за нов паспорт. Разполага с визитна картичка и други стари документи, вероятно няма да му е трудно да ги убеди…

Изведнъж изпита съжаление, че не е сложил куфара си в багажника на мерцедеса. Вътре беше всичко, което притежаваше, просто не можеше да го зареже току-така! Ако побърза, вероятно ще има време да си го прибере, преди Бърни да е тръгнал да го търси!

Движението по крайбрежния булевард беше изключително натоварено, той едва-едва се придвижваше напред. Когато най-сетне се добра до наетата дървена къщичка, целият беше плувнал в пот. Изскочи от колата и забърза по пътеката. Куфарът беше там, където го беше оставил — до масата в хола. Тръгна натам, но насреща му се изправи набитата фигура на Бърни. Това не беше усмихнатият мазен италианец, с когото беше имал работа досега. Мъжът, който му препречваше пътя, изведнъж се беше превърнал в опасен и очевидно готов на всичко престъпник, малките му очички горяха от злоба и омраза.

— Я ела тук! — изръмжа той. — Какво стана? Защо оная отказа да говори с Гренвил?

Арчър пристъпи навътре с пребледняло лице, сърцето му лудо блъскаше в гърдите му.

— Няма да плати — отчаяно поклати глава той.

Бърни се изплю на килима.

— Ще плати, и още как! — изръмжа той и изведнъж се нахвърли върху Арчър: — Ах ти гадна, тлъста свиня! Сега ще ти покажа как трябва да се справиш с нея! Тръгвай с мен!

Арчър стъписано отстъпи назад.

— Тръгвай с мен! — повтори Бърни и се насочи към мерцедеса на улицата. Арчър се поколеба, после умърлушено го последва, като не забрави да вземе и куфара си.

Бърни седна зад волана и подкара към склада на Лъки. Лицето му беше разкривено от гняв, от устата му не се отрони нито дума.

Спря пред портата на Лъки и кратко нареди:

— Иди да отвориш!

Арчър се подчини. Ръцете му трепереха толкова силно, че доста се поизмъчи с резето. Бърни вкара колата в двора.

— Идвай!

Брадатият пое нагоре по стълбите.

Брадясал и очевидно притеснен, Гренвил се беше отпуснал в едно от паянтовите кресла. Видя Арчър и скочи на крака.

— Какво стана? — напрегнато викна той. — Защо тя отказа да разговаряме?

— Хич да не те бях срещал! — проплака Арчър и се тръшна на близкия стол, тъй като усети, че краката му омекват. — Знаеш ли защо не иска да разговаря с теб? Защото си многоженец! Защото те търси полицията! Ако знаех това, щях да избягам презглава от теб, нещастнико! Защо не ми каза? Защо си мълчеше, глупак такъв?

Лицето на Гренвил посивя.

— Значи е научила… — объркано смотолеви той.

— Не само е научила, но разполага и с копие от полицейското ти досие в Германия! Един Господ знае как го е докопала, но за нея ти си Тимоти Уилсън — един дребен измамник! Знае, че си женен за три стари повлекани едновременно, знае, че и трите са живи!

— Господи! — промълви Гренвил и объркано се огледа. — Тя ще съобщи на полицията, трябва веднага да изчезвам!

— Проклети аматьори! — не издържа Бърни, който до този момент внимателно беше слушал размяната на реплики. — Ако си въобразявате, че така лесно ще се откажа от десет милиона долара, трябва наистина да сте превъртели! Сега ще видим колко твърда е оная кучка!

Пристъпи към вратата и пронизително изсвири с уста.

Сегети и Белмонт изскочиха от склада и бързо изтичаха по стълбите.

— Оная не иска да плаща! — осведоми ги Бърни. — Ще се наложи да я пообработим… — ръката му се стрелна по посока на Гренвил: — Отрежете ухото му!

С побелели от гняв очи, брадатият пристъпи към Арчър, от цялата му фигура се излъчваше заплаха:

— Ти ще й занесеш ухото му! — изръмжа той. — Така, както още кърви! Ако откаже да плати, ще й занесеш и другото му ухо! Ако пак откаже, почваме с пръстите! Всеки ден по един!…