Джеймс Чейс - Не я дразни

Изведнъж я прониза страх. Да не би да е болен? Вчера беше напрегнат до крайност, като нищо може да е получил сърдечен пристъп! Забърза към спалнята си и започна да се облича. Избра костюм с панталон в яркочервен цвят, навлече го набързо и изтича по дългия коридор, който водеше към стаята на Хинкъл. Почука на вратата и зачака. Сърцето й лудо блъскаше. Почука за втори път, но й отвърна мълчание. Пое дълбоко дъх, стисна зъби и рязко натисна бравата.

Леглото беше оправено, всичко в стаята изглеждаше наред. Но Хинкъл го нямаше.

Обзета от паника, Хелга се втурна надолу по стълбите. Отвори входната врата и се насочи към гаража.

Фолксвагенът на Хинкъл кротко си стоеше до огромния ролс. Значи икономът не е слязъл в селото! Но къде е тогава?

Може би е излязъл да поработи в градината и там го е настигнал сърдечният пристъп? Хелга бързо се спусна по каменните стълби, очите й внимателно оглеждаха градината. Стигна до портала, от който се излизаше на главния път. Той беше заключен със солиден катинар. Уверила се, че Хинкъл не е в градината, тя се върна обратно с помощта на седалковия лифт.

Къде изчезна този човек?

Докато лифтът я изкачваше обратно към терасата, тя изведнъж си даде сметка какво означава за нея този изключително лоялен прислужник. Всъщност той съвсем не беше само прислужник — той беше единственият й истински приятел. Отсъствието му започна да я плаши. Нима е решил да я напусне? Не, никога не би сторил подобно нещо, без да я предупреди! Но какво се е случило тогава? Къде е той?

Малката кабинка стигна последната си спирка и замря. Хелга слезе, прекоси терасата и се насочи към хола. Питаше се дали да се обади в полицията. Вдигна глава и изведнъж се закова на място.

В един от фотьойлите се беше настанил нисък широкоплещест мъж с гъста черна брада. Лицето му беше безлично, малките очички злобно проблясваха. В ъгъла на устата му висеше запалена цигара. Беше облечен в мръсно синьо поло и сиви лекьосани панталони. В скута му имаше електрическа бормашина, шнурът й беше вкаран в близкия контакт на стената.

Видът на този човек я накара да замръзне от ужас. Автоматично си даде сметка, че е сама с него, че Хинкъл го няма, за да я защити. Запази самообладание единствено благодарение на стоманената си воля.

— Какво правите тук? — остро попита тя, гласът й изобщо не потрепна.

Бърни се ухили, включи бормашината и бавно проби една дупка в античната масичка за кафе до себе си. Измъкна бургията, проби втора дупка, след което изключи машинката.

— Удобно инструментче — промърмори той. — Нали, мадам?

Хелга не помръдна, гърдите й рязко се повдигнаха да поемат въздух.

— Какво искате?

— Реших, че е време да си поговорим, мадам — погледна я Бърни. — Оня тъпак Арчър очевидно не успя да ви убеди, че намеренията ни са сериозни. От това, което ми разказа, стигнах до заключението, че любовникът ви вече не означава кой знае какво за вас… Готвех се да му отрежа ушите, когато той сподели една доста интересна идея… — Бърни млъкна, наведе се напред и проби поредната дупка в изящната масичка.

Значи Арчър не е блъфирал, с ужас си помисли Хелга. И този отвратителен тип насреща й действително ще се окаже мафиоз! Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че с такъв човек не може да се справи.

— Какво искате? — отново попита тя, но този път гласът леко й изневери.

Онзи измъкна бургията и изключи бутона.

— Петнадесет милиона долара, мадам. Всички в безименни акции — рязко се наведе напред и заплашително излая: — Прибрах слугата ви, Хинкъл! Гренвил твърди, че той ви е много скъп… Така ли е наистина!

Хелга почувства как й се завива свят, пристъпи към близкия стол и безсилно се отпусна в него.

— Къде е той?

— Ще видите. След малко ще идем при него — Бърни проби още една дупка в масичката. — Ще видите и колко полезна е тази машинка, мадам. Ако не искате да платите, ще ви предложа едно безплатно представление, което сигурно ще ви накара пак да си помислите… — стана на крака и добави: — Да вървим!

— Никъде няма да ходя! — повиши тон Хелга.

Бърни злобно я изгледа.

— Казах да вървим! — просъска заплашително той. — Искам да ти покажа как ще се чувства човек с две дупки в коленете като тези тук! Ако продължаваш с ината си, твоят нещастен слуга никога повече няма да ходи на двата си крака!

Хелга усети как кръвта се дръпва от лицето й. Винаги се беше отвращавала от насилието! А тоя престъпник искаше да я накара да присъства на осакатяването на Хинкъл!