Джеймс Чейс - Не я дразни

Потръпна от ужас, като си представи как съобщава на Хелга новината, че сумата на откупа се е вдигнала на десет милиона долара. Как ще реагира тя? Би могла да плати, разбира се, но дали увлечението й по Гренвил може да се измерва с цяло състояние? Може би ще се опита да блъфира, а може и да откаже! Тогава онези негодници ще отрежат ухото на Гренвил и ще накарат него, Джак Арчър, да й го занесе!

Това е немислимо, това не бива да става! Той трябва да я убеди, че мърдане няма!

Мечтаеше да си грабне куфара, да зареже Гренвил на произвола на съдбата и да напусне Швейцария. Но Бърни го беше усетил и му беше прибрал паспорта!

Въртеше се в леглото и пъшкаше, лицето му беше покрито с лепкава пот. Ако може да се вярва на Бърни, в края на операцията ще вземе петстотин хиляди долара. Милионът му изглеждаше по-сигурен, но сега ще трябва да се задоволи с половината. Но какво ще стане, ако Хелга плати, а Бърни му се изсмее в лицето? Това беше твърде вероятно!

Арчър се надигна и с разтуптяно сърце се насочи към банята. Започна да се бръсне. Лицето му беше бледо, под очите му се бяха очертали тъмните кръгове на безсънието. Изглеждаше победен и отчаян, дори от километър разстояние човек можеше да разпознае неудачника в него. Сякаш беше прокажен!

Започна да рови в куфара си за чиста риза. Откри една, с протрита яка и скъсано копче на ръкава. Чувстваше се стар и уморен, но знаеше, че трябва да се стегне. Хелга не бива да разбере, че се намира в затруднение. Познаваше я добре — в момента, в който усети своето предимство, тя ще премине в стремителна атака.

После направи нещо, което никога не беше си позволявал по това време на денонощието — отиде до бюфета и измъкна бутилката с уиски. Отсипа си четири пръста и го изпи наведнъж, без да го разрежда с вода. После допълни чашата си и седна на дивана. Силният алкохол раздвижи кръвта му, самочувствието му започна да се възвръща.

Телефонът иззвъня в десет и четвърт.

Беше Бърни.

— След няколко минути ще започнеш преговорите с Ролф, Арчър — напомни му той. — Разчитам на теб. Как мислиш, ще имаме ли неприятности?

— Не знам — отвърна Арчър. — Тя е трудна.

— Бихме могли да я свържем директно с Гренвил — подхвърли италианецът. — Той е малко нервен, но положително може да бъде убедителен… Много го е страх да не изгуби някое от ушите си. Предлагам следното — ти отиваш във вилата точно в единадесет, а половин час по-късно там ще позвъни и Гренвил. Предполагам, че обаждането му ще помогне на преговорите…

Арчър се поколеба, но после разбра, че ще му трябва помощ отвсякъде и бавно кимна с глава:

— Добре, съгласен съм.

— Значи Гренвил звъни в единадесет и половина — приключи Бърни и затвори.

Арчър започна да крачи напред-назад из тесния хол. Ако Гренвил говори с вчерашната си истерия, Хелга може би ще изгуби част от своята твърдост, помисли си той. При положение, че е толкова влюбена, колкото твърди англичанинът, разбира се… Започна да му се струва, че Бърни наистина има известни шансове да измъкне тази сума, но това съвсем не означаваше, че той самият ще стане по-богат с половин милион долара.

Бърни беше споменал за плащане с безименни акции. Освежен от алкохола, Арчър изведнъж се усмихна. Не, приятелче, каза си той. Никакви безименни акции! Парите ще трябва да бъдат преведени в личната шифрована сметка на Арчър, до която Бърни не може да се докопа. Ето го разрешението. Брадатият ще бъде принуден да се примири. Докато парите са в сметката му, Арчър може да бъде спокоен за себе си. А и позицията му ще бъде изключително силна. Десет милиона долара! Ще даде половината на Бърни, другата половина ще остави за себе си. След кратък размисъл реши да бъде щедър и да отпусне един милион на Гренвил от собствения си дял.

От устата му се изтръгна тихо пиянско хихикане. Погледна часовника си и се изправи. Време беше да тръгва. Излезе от вилата и с леко залитане се насочи към мерцедеса. Когато спря пред вила „Хелиос“, беше почти изтрезнял и далеч не толкова самоуверен. Остави колата на алеята и натисна звънеца на входната врата.

Доста почака, преди да се открехне и лицето на Хинкъл да се появи в процепа.

— Здрасти, Хинкъл — поздрави го Арчър с широка и малко пресилена усмивка на уста. — Предполагам, че госпожа Ролф вече ме очаква…

— Точно така — процеди Хинкъл. — Ще ви покажа пътя.

Следвайки широкия гръб на иконома, Арчър прекоси хола и излезе на терасата.

Хелга беше полуизлегната на един плажен стол. Носеше широки слънчеви очила, на масичката до нея имаше висока чаша с мартини.