Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

Сестрата се появи, неволно разля малко от водата и задържа чашата, докато пациентът пийна няколко глътки през сламката.

„Фасулска работа“, помисли си той.

Тревалян изчака да отсервират подноса от вечерята. Вратата хлопна и отвън се чу щракването на резето. Погледна часовника — 8:06 вечерта. Сестрите го проверяваха на всеки два часа.

Взе за последен път една доза обезболяващо от електронната кутия до леглото си и се зае да изключи интравенозната система. Вече не наблюдаваха състоянието му на монитор, рано следобед махнаха и катетъра му и той се надяваше никой да не го безпокои. Спусна надолу страничната релса, откачи крака си от куката и го отпусна върху леглото. Търпеливо изчака притокът на кръв и болката в главата му да се успокоят. Стисна в ръка стойката на системата и чукна по един от панелите на тавана, който — за негово облекчение — поддаде леко. Сети се за чувала с трупа на Наглър, който бе пъхнал в подобно скривалище на летището в Солт Лейк Сити. „Интересно как кръгът се затваря“, помисли си.

Натисна панела и го плъзна встрани, но съвсем лекичко, за да не бие прекалено на очи. Ключът към всяка уловка се криеше в психологическия момент — умело манипулиране на противника, карайки го да вярва, че сам е намерил отговорите.

Уви самобръсначката в хавлиена кърпа, строши я в плочките на пода и се постара да събере и най-дребните парченца пластмаса. Отлепи парче лейкопласт от ръката си и омота с него едното от двете ножчета към края на писалка с надпис „Общинска болница Св. Яков“. За всеки случай го подсили с още едно парче лейкопласт. Получи се нещо като макетен нож със здраво закрепено острие към края на писалката. Инструмент. Оръжие.

Ослуша се внимателно за някакви признаци, че отвън са чули шума от счупването на самобръсначката. Пълна тишина.

Погледна за пореден път часовника и продължи работата си.

Томи Брандън седеше срещу стая 26 в Общинска болница „Свети Яков“.

„Обзавеждането е дарение от Кристофър Гест и Джейми Лий Къртис“ — гласеше надписът на табелката точно под номера на стаята.

— Гледал ли си я във филма с Арнолд? — обърна се Брандън към агента от тайните служби, който седеше на стола до вратата и отговаряше за охраната. Освен това беше крайно необщителен. — „Истински лъжи“? — подсети го той. — С Джейми Лий. Не се ли сещаш за онзи неин танц? Много смешен. И секси. Хайде де, не се ли сещаш?

Агентът продължаваше да не му обръща внимание.

— На това му се вика успешно сътрудничество между силите на реда, а? — саркастично добави Том. — Политиците са гениално племе.

— Защо не вземеш да млъкнеш, а? — каза агентът. — Ако така смяташ да я караш, очертава се дълга нощ.

Към стаята приближаваше медицинска сестра. Брандън веднага погледна към изхода в дъното; двамата охраняваха сами целия коридор.

— Правихте му ЕКГ преди по-малко от час — обърна се агентът към сестрата. — Колко често смятате да го проверявате?

— Минавам на рутинна обиколка, господин полицай. Върша си работата, също като вас.

— Специален агент — поправи я той. — Просто исках да завържа разговор.

— А аз просто завързах разговор в отговор.

— Трябва да те претърся — уведоми я агентът.

— Знам.

Брандън не отделяше поглед от вратата в дъното.

— Човекът тъкмо започна смяната си. Не му се сърди, Мади. Няма представа, че вече три пъти сме те подлагали на това.

— Всичко е наред. Дайте да приключваме, моля ви. — Тя разпери ръце встрани. — Внимавай как пипаш, защото ще кажа на полицейския ти началник.

— Старши специален агент — отново я поправи той.

— На него ще кажа тогава.

Мъжът я потупа надолу по тялото — съвсем внимателно — и я пусна.

— Добре. Можеш да влизаш.

— Леле, задължена съм ти — каза тя и изчака да й отключи вратата. Влезе вътре и той пусна резето след нея.

— Неделя е — рече Том. — Никой не обича да работи в неделя.

— На мен ми е все едно — отвърна агентът.

— Тъжна работа, ако питаш мен — не му остана длъжен Брандън. Когато вратата беше заключена, можеше да гледа, където пожелае. Избра да се вторачи в агента.

— Добре че никой не те пита — отвърна му онзи, твърдо решен да има последната дума.

Томи можеше да продължи размяната на реплики, но предпочете да не го прави. Очертаваше се наистина дълга нощ. Шерифът явно имаше намерение да го държи тук — по-точно далеч от караваната — колкото се може по-дълго време.