Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

— Искам само да поздравя моята баба Мари — задъхано изрече Данте. — Както и моята приятелка, адвокат Кейт Костело. Обичам ви и двете. В най-скоро време ще се видим отново.

— Чу ли това, Уинго? Току-що ме поздравиха специално по радиото — казах аз и погалих по влажната муцуна моето предано куче.

В далечината се появиха две фигури и бавно закрачиха по пясъка. Едва напредваха към нас, приведени срещу силния вятър. Чак когато наближиха, видях, че бяха Маклин и Мари.

Явно нещо не беше наред. Лицето на Мари беше измокрено от сълзите й.

— Том е мъртъв — каза тя. — Убили го в затвора тази сутрин, Кейт. Мак не може да си обясни защо плача, но ти ще ме разбереш.

Не съм сигурна дали я разбрах, но внезапно и аз неутешимо се разридах. Сякаш някой бе превключил нещо в душата ми. Маклин гледаше към океана, пристъпвайки притеснено по пясъка.

— Какво ви става и на двете? — мърмореше той. — Том лъжеше всички ни, продаваше наркотици и което е най-ужасното — оказа се хладнокръвен убиец. Десетократно си е заслужил участта.

— Знам това — изхлипа Мари, като се вгледа в просълзените ми очи. — Но въпреки всичко той помогна на Данте. Направи поне едно добро дело.

— Да бе, само че след като му скрои лъжливо обвинение — продума Мак, но никой не му обърна внимание.

Мари ме покани в дома си, но аз имах нужда да остана сама. Беше ужасно да си го помисля, но сякаш от раменете ми се смъкна тежък товар. И за пръв път от месеци насам можех да помисля за бъдещето си.

Приседнах отново на одеялото, все още огряна от слънцето, Уинго се настани до мен. Останахме дълго така, а когато дойде време да се върнем в колата, вече бях наясно какво трябва да предприема.

Ще се преместя на другия край на страната, в Портланд или в Сиатъл, където никой не ме познава и няма да се интересува от мен. Ще си купя малка къща с веранда и може би с поточе, ромолящо през задния двор. На покрива ще монтирам сателитна чиния, за да мога да гледам всички мачове на Данте в Ен Би Ей.

А после, когато Уинго и аз се установим на новото място и уредя всичко, за да бъде топло и уютно, ще се запиша в списъка на чакащите за дете за осиновяване. Няма значение дали ще е бяло, черно, кафяво или жълто, дали ще е от Албания, Чили, Корея или Лос Анджелис. Но има едно друго условие, от което няма да отстъпя: бебето трябва да е момиче. Защото макар да съм наясно, че Том Дънлеви не може да послужи като пример за нещо друго, освен за сбъркан егоист, на мен и на кучето ни дойде до гуша от мъже.

— Нали така, Уинго?

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6683

Издание:

Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг. Крайбрежен път

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-260-584-3

Малко селище на южния бряг на Лонг Айланд, наречено на името на местно индианско племе. — Б.пр.

В САЩ и Канада се отбелязва през първия понеделник на септември. — Б.пр.

Помощник на строителен надзорник; в случая е употребено с леко презрителен оттенък, примерно като общ работник. — Б.пр.

Играч в бейзбола, който по принцип покрива предимно зоната между втората и третата база. — Б.пр.

Уиски „Джак Даниълс“. — Б.пр.

Специални полицейски екипи в САЩ, снабдени с кучета следотърсачи. — Б.пр.

В САЩ се празнува през последния четвъртък на ноември, в чест на първите заселници от Англия в Масачузетс (за разлика от Великобритания, където го отбелязват на втория понеделник през октомври, като приключване на работата на полето). — Б.пр.

Loco — луд, побъркан (исп.). — Б.пр.

Материал от слой тъкан, слой гума или винилова смола и зърнеста кожа, използван за обувки и тапицерии; наречен на град Ногатък в щата Кънектикът. — Б.пр.

Непреводима игра с думите hilarious (весел; шумен) и Hillary (Хилари Клинтън, бившата първа лейди, понастоящем сенатор от щата Ню Йорк). — Б.пр.

Алюзията тук е с общоприетата представа, че най-трудни за решаване винаги са били кръстословиците в лондонския „Таймс“. — Б.пр.

Бедняшки квартал към предградието Бруклин; съкратено от Бедфорд-Стюйвесант — от негърското селище Бедфорд Вилидж и името на последния холандски губернатор на Нова Холандия. — Б.пр.