Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

И аз се чувствах почти като тях. Бях изплашен до смърт, но едновременно с това и възбуден. Никой никога не научава цялата истина за себе си, но в места като това тук много по-лесно разбираш какво ти липсва най-много.

Това, което ми липсваше повече от кожата на Кейт, от усмивката й и от мечтите, които бе поддържала живи, беше действието , рискът, хазартът. Вълнението да раздрусаш заровете на съдбата и да ги гледаш как се търкалят. Точно те подскачаха сега по циментирания двор на затвора.

Изправих се и като си напомних да отделя повече време на тази мисъл, се преместих към ъгъла, който бе по-близо до оградата. Така нямаше как да ме издебнат отзад, а само един можеше да се изпречи срещу мен.

Бяха изпратили трима души да свършат работата. Единият беше бял, с бледо лице, със зелени татуировки по двете си ръце, а другите двама — чернокожи, доста яки и набити.

Нито за миг не откъсвах очи от белия, защото знаех, че ножът е у него. Вече бяха преполовили разстоянието, напредваха бързо. Стоях неподвижен, не трепваше дори мускул по лицето ми. Оставих ги да се приближат и тогава само за миг всичко се промени. Рязко вдигнах десния си крак и изритах в коляното чернокожия. Той се сгърчи и изкрещя от болка. Така че ирландецът в средата вече не беше толкова щастлив, въпреки четирилистната детелина 54 54 Игра на думи — в оригинала не е clover, а shamrock, т.е. особен вид детелина, почитана като емблема на Ирландия. — Б.пр. , избродирана на бицепса му.

Но той щеше да бъде следващият, а нямаше никакъв шанс. Вдигна дясната си ръка, прикрита до този миг зад кръста му, и се хвърли срещу мен с ножа.

Всичко изглеждаше като в забавен кадър. Впрегнах цялата си енергия, за да се извърна рязко, да го сграбча за китката и да го изтласкам настрани върху втория чернокож. Веднага след това забих с все сила юмрука си в лицето на ирландеца, като използвах тялото му като щит срещу връхлитащия чернокож от другата ми страна. Той се присви на две, аз избих ножа от ръката му и се обърнах към онзи отляво, който макар да бе доста по-едър от мен, внезапно се вкамени. И не посмя да ме нападне отново.

Вече ме бяха обвинили в три убийства, така че едно в повече нямаше да промени положението ми. Но за миг се поколебах — може би защото видях в очите му нещо, което ми напомни на Рейборн. И ето че се оказа, че имало и четвърти . Този, който така и не бях забелязал, защото през цялото това време бе стоял извън оградения двор. Сега той бръкна с двете си ръце през телената мрежа. Преряза гърлото ми изотзад.

— Това ти е от Маклин — изрече гласът зад гърба ми.

И когато горещата вълна плисна по врата ми и обля тялото ми, разбрах, че настъпва краят.

Рухнах на колене, сетне се строполих по гръб, като се чудех само каква ли ще бъде последната ми мисъл, кое ще бъде последното, което ще видя? Не се нуждаех от свещеник или някой друг, който да държи ръката ми в сетния ми час. Видях Кейт гола на брега, обляна от лунна светлина. И как играя в Ен Би Ей. И как пътувам за Париж.

Слънцето внезапно започна да става все по-ярко, докато накрая не се разпръсна на хиляди ослепителнобели точки. После те избледняха и един огромен черен правоъгълник изпълни небето. Някъде отзад се разнесе ужасяващо скърцане на триещ се метал, след което правоъгълникът се разполови и се превърна в две гигантски врати — Портите на ада . В този момент, докато последните капки кръв се изцеждаха от мен, вратите се разтвориха и аз бях приет в новия си дом.

Паркирах близо до Крайбрежния път и веднага щом отворих вратата, Уинго изскочи навън и се втурна по обширния белеещ се плаж. Беше като полудял от щастие. Безбрежната морска шир и пясъкът караха и мен да се чувствам по-добре. Затова идвах тук всеки ден, дори в този следобед в средата на декември, когато температурата бе не повече от четири градуса над нулата.

Изминах около осемстотин метра надолу по плажа, преди да открия една огряна от слънцето пътечка между скалите, където можех да се скрия от хапещия вятър и удобно да разстеля одеялото си.

Ритмичният плисък на вълните ме успокояваше и ми помагаше да се съсредоточа. Изминаха месеци, откакто се бях върнала от Париж, но все не можех да се отърся от чувството, че всичко сякаш се бе случило вчера. Още не бях си отговорила на въпроса какво да предприема, за да започна живота си отначало.

Изтощеното от тичане куче се сгуши до мен, а аз извадих радиоапарата и го настроих на станцията, предаваща края на мача на Маями Хийт срещу Бостън Селтикс. В края на лятото Данте бе спечелил наградата на специалната лотария и от Селтикс му бяха предложили да подпише договор за три години и дванадесет милиона долара. А той им се отблагодари, като реализира в мача двадесет и две точки, спечели единадесет пъти борбата за отскочилите от баскета топки и направи четири успешни блокажа. В днешния следобед Данте даваше интервю за превъзходната си игра. Предаваха го на живо по радиото и дори ушите на Уинго щръкнаха, щом разпозна гласа.