Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

— Госпожице Робинсън, днес за пръв път научаваме за всичко това. А то е, меко казано, шокиращо. И доста смущаващо. Бихте ли повторили още веднъж пред нас защо решихте чак сега да го разкриете?

— Всичко е от Исус — заяви Ники. А след това млъкна, сякаш за да ни остави време да се освестим. — Той ме споходи в съня ми и ми заръча да го сторя, понеже било мой дълг да разкажа какво се е случило.

— Исус Христос често ли ви спохожда в сънищата? — попитах аз.

Публиката избухна в смях и Ротщейн още веднъж посегна към чукчето си.

— Това се случи за пръв път.

— Ясно. Но защо тогава сте чакали толкова дълго, за да го споделите? И защо точно сега подбрахте мига на откровението?

— Ами изплаших се — колебливо отвърна момичето. — Пък и не исках да сторя зло на моя братовчед. Ала Исус ми заповяда да кажа всичко, което знам.

— След изнасилването отидохте ли на медицински преглед?

— Не.

— Така ли? А въобще някой лекар прегледа ли ви?

— Не.

— Питам още веднъж: въобще някой прегледа ли ви?

— Не.

— От никого не сте била прегледана?

Момичето поклати глава, но аз настоях:

— Не чух отговора ви, госпожице Робинсън.

— Не, не съм била преглеждана от лекар.

— А не се ли тревожите, че може да сте прихванали някоя от болестите, предавани по полов път, или да забременеете?

— Цикълът ми е редовен — изтърси Ники.

— Но не се ли притеснявате за венерически болести?

— Не съвсем.

— Какво се получава в крайна сметка? На никого не сте съобщили за инцидента. На нито един човек. Няма протокол в полицията, няма медицинско свидетелство, а на всичкото отгоре, след като изнасилването приключило, сте слезли най-спокойно долу, за да довършите чистенето в къщата. Следователно липсва каквото и да било доказателство, дори показание на някой свидетел, което да подкрепя или потвърждава вашата версия, така ли?

— Възразявам, Ваша чест! — извика Хауард.

— Какво точно целите с този въпрос, госпожице Костело? — попита съдия Ротщейн.

— Преди два дни, когато решихте да се явите тук като свидетелка, искам да кажа, след като Исус ви е споходил, с кого първо говорихте ? — продължих аз.

— Обадих се в полицейския участък в Ийст Хамптън.

— И с кого, по-точно, се свързахте там?

— С полицай Линдгрен — призна момичето.

Не издържах и я притиснах с поглед:

— Госпожице Робинсън, наскоро да сте била арестувана за нещо? По-точно през последните няколко месеца?

— Да. За притежание… — едва отрони тя.

— За притежание на дрога ли?

— Да.

— И кой ви арестува?

Ники Робинсън се озърна безпомощно наляво и надясно. Очите й обходиха всички наоколо, освен мен, но отникъде не намери подкрепа. И чак тогава прошепна:

— Полицай Линдгрен.

Силни гневни викове отекнаха от всички посоки и разтърсиха залата. Съдия Ротщейн вече нямаше избор — изпълни заканата си и изпразни залата.

Малката Ники изнесе голямо шоу от свидетелската скамейка. Кой би си помислил, че кучката е такава актриса? Но след като онази умница Костело я принуди да си признае за ареста и да намеси името на Линдгрен, сякаш адът се разтвори. Ротщейн очисти залата и обяви, че заседанията ще продължат след един ден.

Всички се измъкнахме на напечения от слънцето площад. Ако там не бяха струпани към двеста ченгета, като нищо щеше да се стигне до бунт… Атмосферата бе тъй нажежена и тревожна, че Ротщейн май наистина имаше право да отложи съдебните заседания с още двадесет и четири часа.

И така, изчакахме до четвъртък, когато още в ранна сутрин отново изпълнихме съдебната зала. Ротщейн сигурно си е казал, че всички се държим като деца, защото ни изнесе една строга лекция за значението на правосъдието за всяко свободно общество. Пълни глупости, разбира се, нали повечето от нас бяха съвсем наясно с това.

След това госпожица Костело призова Мари Скот на свидетелската скамейка. Това бе хитър ход от страна на защитата, понеже любимата баба на Данте бе важен свидетел за живота му.

Един поглед е достатъчен, за да се убедиш, че Мари Скот е от онези праведни, плашещи се от Бога женици, които винаги ги показват по телевизията, след като се случи някаква трагедия. От онези, които успяват да стискат зъби независимо какви неописуеми драми са се случили.

Тя съвсем не бе в първа младост, ала въпреки това държеше гърба си изправен като дъска. А като я гледаш как пристъпва тържествено и бавно, за да се закълне, преди да започне да дава показания, веднага ще си речеш, че е дошла тук само за да получи държавно отличие от самия Джордж Буш.