Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Отново попих с кърпичка капчиците пот по челото си и продължих:

— Допускам това, тъй като, ако Ерик Фейфър наистина се е обадил, най-логично е било да използва своя мобилен телефон. На него не му се е налагало да замаскира обаждането си и да се бои от евентуално полицейско проследяване на разговорите му. По простата причина, че въобще не е имал какво да прикрива. Обаче този, който действително се е обадил, за да злепостави Данте Хейливил и Майкъл Уокър като извършители на тези убийства, не е искал да излиза наяве. И тъкмо заради това е използвал уличен телефон. Това обаждане — продължих аз след кратка пауза, колкото да отпия глътка вода — е била само първата от следващите няколко стъпки, предприети от истинските убийци, за да уличат, да злепоставят Данте Хейливил като престъпник. Само първата, но най-важната стъпка в техните ходове. Чрез нея е било подготвено всичко, така че веднага след като Данте и Майкъл са се появили на мястото на бъдещото престъпление и убийците са ги чули да пристигат там, на игрището, именно те, а не двамата чернокожи, са застреляли тримата бели младежи. И така убийците вече са си осигурили присъствието на Данте Хейливил и Майкъл Уокър, обаче това не се оказало достатъчно за плановете им да прехвърлят вината на някого другиго. Впоследствие те открили — вероятно благодарение на техен човек в местната полиция — къде се укривал Майкъл Уокър. Убили го със същото оръжие, което използвали, за да убият Ерик Фейфър, Робърт Уалко и Патрик Рочи. След като се сдобили с превъзходни по качество отпечатъци от пръстите на Майкъл Уокър върху оръжието на престъплението, те задържали в себе си пистолета, докато Данте не решил да се предаде на властите. Веднага щом убийците узнали, че в онази нощ, на връщане към града, автомобилът с Данте Хейливил спрял пред ресторант „Принцес“, те изхвърлили пистолета в най-близкия контейнер за смет. Чрез още едно телефонно обаждане — или така наречения анонимен сигнал до полицая Хюго Линдгрен — те информирали полицията, че оръжието на престъплението се намира в този контейнер за смет. Колко е удобно всичко това за истинските престъпници, нали? Дами и господа, някой от вас използва ли все още уличните телефонни автомати ? Да не би някой от вас да няма мобилен телефон? Обаче в тези два критични момента обажданията, които се оказаха от толкова решаващо значение за разследването, са били направени именно от уличен телефон. И двете обаждания са били замислени така заради една и съща съвсем очевидна причина — за да не може да бъде проследен този, който е позвънил. Сериозно се замислете върху това, какво ви представи досега обвинението. Всичко в неговите твърдения бе лишено от смисъл. Ако Данте Хейливил действително е убил тези трима млади мъже, а после е употребил същото оръжие, за да застреля своя най-добър приятел, то нали той е разполагал с предостатъчно време, за да укрие оръжието на престъплението. Да се отърве от него, и то така, че никой никога да не може да го намери. Ако — както твърди обвинението — той действително е пропътувал сам маршрута от Долен Ийст Сайд до Бруклин, за да убие Майкъл Уокър, а после се е върнал в Долен Манхатън, той преспокойно би могъл да изхвърли оръжието където и да е по пътя. Но вместо това — пак според обвинението — той го крил в себе си до последната минута. А накрая най-безразсъдно го запратил в един контейнер за смет, при това такъв, който е бил разположен на открито, на място с доста добра видимост. А на всичкото отгоре ни занимават в тази зала със запазените по пистолета — при това много добре различими — отпечатъци от пръстите на Майкъл Уокър. Това тук, дами и господа, също намирисва на някакъв фалшификат. Ако Данте е убил Майкъл, то би трябвало да избърше своите отпечатъци, преди да се отърве от пистолета. Но нали тогава би изтрил и отпечатъците на Майкъл Уокър от предишните три убийства? Как би могъл да изтрие своите, а да остави отпечатъците само на Майкъл Уокър, при това в отлично състояние?

Млъкнах за момент, колкото да оставя съдебните заседатели сами да си отговорят на въпроса ми. След това продължих:

— Нека сега да поговорим и за онази шапка с емблемата на отбора „Маями Хийт“, защото тъкмо от нея истинските убийци са се възползвали на два пъти по един наистина забележителен начин. Тъй като те не са разполагали с отпечатъците на Данте Хейливил върху дръжката на пистолета, решили да оставят на сцената на последното местопрестъпление тази шапка с отпечатъците на Данте върху нея. Как обаче убийците са могли да се досетят, че всичките тези баскетболни шапки от колекцията на младежа са играели чисто символична роля, че никога не са били употребявани? Нима са могли да разберат, че за него да нахлузи на главата една от тези шапки, преди да го поканят да играе в Ен Би Ей, означавало крайно лоша поличба? Не, нямало е откъде да го узнаят. Ето защо те са оставили там една шапка, по която няма никакви следи от потта на Данте. Нито един косъм от косата му. Защо? Защото са подхвърлили там шапка, която Данте Хейливил никога не е носил , нито веднъж не е поставил на главата си. Ако Данте наистина е решил да излезе в онази нощ, за да убие най-добрия си приятел, щеше ли да вземе със себе си най-ярката, най-червената от всичките шапки в колекцията си? Оттогава измина почти цяла година, но следствието така и не успя да открие някой свидетел, който да е забелязал двуметров мъж с яркочервена шапка да се е мотаел из улиците на Ню Йорк. Разбира се, че няма да открият такъв очевидец. Защото през онази нощ Данте не е бил по улиците. И така, какво всъщност се е случило в действителност? И кои са истинските убийци? Някой или някаква група от хора, свързани с търговия с наркотици, която дръзко са въртели в имението на господин Т. Смити Уилсън. Именно те са се стремили да хвърлят вината върху Данте Хейливил. Те са убили и Майкъл Уокър, обаче същевременно са допуснали някои доста сериозни грешки. Като пръв пример за това може да се посочи изборът на шапка, която Данте Хейливил никога не е носил. Нямало е и никакъв смисъл да се изхвърля оръжието на престъплението в онзи контейнер за смет. И накрая най-голямата им грешка: по този начин просто са насочили уликите към един корумпиран полицай.