Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Сега вече всички в залата се размърдаха, из редиците заплашително се надигнаха негодуващи гласове. Особено неудобно се чувстваха мъжете със сините униформи, застанали рамо до рамо покрай стените.

— Нима наистина са очаквали от нас да им повярваме — продължих аз — и да приемем за чисто съвпадение факта, че същият полицай, който е приел така нареченото анонимно обаждане за изхвърлянето на оръжието на престъплението в някакъв контейнер за смет, е поел и обаждането на Ники Робинсън, точно когато тя решила да съобщи за мнимото си изнасилване? Той се оказва и същият полицай, който влиза сам в спалнята на Данте, където младежът е държал всичките си шапки? Моля ви , не ни разсмивайте! Но въпреки грешките, допуснати от убийците, част от техния план несъмнено се е реализирал: полицията наистина веднага повярва, че убийствата са били извършени от чернокож тийнейджър. Макар че досега той нито е бил задържан, нито дори е подозиран в прояви на насилие. Младеж, пред когото се очертавала напълно реалната перспектива да бъде одобрен за играч в Ен Би Ей. Нима допускате, че такъв талантлив млад човек ще изгуби една безобидна, махленска бих казал, игра, при това напълно аматьорска, а накрая ще се впусне в ожесточена размяна на юмручни удари? Защо? Защото чернокожите тийнейджъри винаги така правят, нали? Готови са да се сбият дори без никаква видима причина? Още от началото на този съдебен процес обвинението пое в насоката, която ни тласкаше към версията, допускаща расов конфликт в дъното на цялата история. Разказаха ви за играта на баскетбол, при която — Бог да ни пази никога да не се случи пак — единият отбор бил само от бели мъже, а другият — само от черни. Сигурно представителите на обвинението не са се съмнявали, че вие мислено ще си повтаряме заканата на онзи тийнейджър: „Няма да го оставя така!“. В основата на обвинението е залегнало допускането, че тези чернокожи младежи са дотолкова податливи на влияние, че на тях никога не може да се разчита. Че може да се очаква само да се замесят в някакво престъпление, което най-често завършва с проливане на кръв. Познавам Данте Хейливил и мога да заявя, че в него няма нищо престъпно и неморално. Когато по-големият му брат бе уличен в престъпление, той остана в училището и продължи да работи упорито, за да подобри играта си на баскетболната площадка. А когато майка му изгуби битката с податливостта си към наркотиците, той пак не напусна училището, нито заряза тренировките. А ето че сега, почти цяла година, се намира в един строго охраняван затвор за престъпление, което не е извършил. При този случай, както и при много други, расовите конфликти не са нищо друго, освен димна завеса. Зная, че вие не сте склонни да позволявате да ви отвличат вниманието и да ви заблуждават. Сами ще се убедите, че именно това преследва обвинението. Защото не съществува нито едно достоверно доказателство, свързващо Данте с тези убийства. Така че накрая вие би трябвало да стигнете до единственото обосновано заключение: обвинението не успя да докаже нищо . И накрая, госпожо председател , вие трябва да произнесете това, което Данте Хейливил чака да чуе от цяла година — думата невинен . Но ако не го сторите, ще се окаже, че помагате на истинските престъпници да извършат пето убийство — ще унищожат един забележителен млад човек, моя много добър приятел Данте Хейливил.

Задъхан от дългата си пледоария Том уморено се отпусна на стола. Съдебните заседатели го гледаха с вкаменени лица. Петима от тях бяха афроамериканци. Жените бяха осем, но да се говори пред тях на расова тема, бе голям риск, особено като се имаше предвид, че белите преобладаваха в състава на съдебните заседатели.

Хауард нямаше търпение да ни накара да си платим за това своеволие.

— Дами и господа, моето име е Мелвин Хауард. Сега съм на петдесет и две години и доколкото си спомням, през целия си живот съм бил чернокож. Моите предци са от щата Алабама. Дядо ми е бил внук на роби. А когато са се появили на този свят моите родители, на чернокожите не е било позволено да използват тоалетните в ресторантите. Но нищо от това мрачно минало няма нищо общо с Данте Хейливил или с този съдебен процес. И на господин Дънлеви всичко това много добре му е известно.

Всъщност Том бе изтъкнал точно обратното, но Хауард ловко успя да изопачи всичко и да го представи така, както на него му отърваше. Но думите му оказваха влияние върху дванадесетте съдебни заседатели, спокойно разположили се в удобни кресла. Когато погледнах към тях, не можах да прочета нищо в очите им. Гордеех се с това, което Том изрече, но същевременно бях крайно изнервена.