Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

— През този ден не трябваше да съм на работа, но ми се обадиха по телефона и ме повикаха. Пристигнах в полицейския участък малко след идването на детектив Ван Бърън и Гедс — обясни Линдгрен.

— Знаехте ли какво е казал обвиняемият на детективите през тази нощ?

— Да, знаех за разговора относно оръжието. Аз го донесох от ресторант „Принцес“.

— Моля, разкажете ни по-подробно — настоя Хауард.

— Към пет и половина сутринта — или пет и тридесет и три, ако трябва да бъда съвсем точен — в участъка постъпи анонимно обаждане, което беше препратено до телефона на моето бюро. Непознатият ни съобщи, че преди няколко часа видял един мъж да изхвърля някакъв пистолет в контейнер за смет край ресторанта „Принцес“.

— Този непознат описа ли как е изглеждал мъжът, изхвърлил пистолета в контейнера?

— Да. Каза ни, че бил много висок афроамериканец.

— И какво направихте тогава?

— Заедно с полицай Ричард Хюм отидох до ресторанта. Намерихме оръжието в боклука.

— Това ли е оръжието, което открихте?

— Да, то е — потвърди ченгето.

Когато Хауард уведоми съдията Ротщейн, че няма повече въпроси към свидетеля, Кейт се изправи срещу Линдгрен.

— Според показанията на подсъдимия, а също и съгласно свидетелството на дежурния полицай, който го приел в участъка, по кое време Данте Хейливил е бил в ресторанта през онази нощ? — започна разпита тя.

— Между два и половина и три и тридесет и седем след полунощ — отвърна Линдгрен.

— А по кое време вие се появихте в участъка?

— Малко след пет.

— Следователно този, който ви е позвънил, е задържал тази информация за цели три часа.

Линдгрен присви рамене и се намръщи:

— Хората не желаят да се намесват в подобни истории.

— Или може би този, който се е обадил, просто е изчакал вие да се появите в участъка, полицай Линдгрен. А защо, за бога, е искал това?

Тогава Данте се наведе към мен и ми прошепна:

— Тя е дяволски добра.

Да, такава беше.

На следващата сутрин Мелвин Хауард, който търпеливо и умело изграждаше обвинението срещу Данте, призова на свидетелската скамейка д-р Евалд Олсън.

Олсън, лекар от съдебната медицина, бе пропътувал цялата страна, обикаляйки съдебните зали, за да предлага уменията си като експерт или вещо лице на всеки, който пожелае да се възползва от услугите му. Пристигна с внушителна на вид собствена видеоуредба и със свой асистент, командващ редуването на кадрите от един лаптоп. Д-р Олсън ни отне почти цял час, за да ни представи всичките свои наскоро публикувани статии. Чак след това помощник-прокурорът даде знак на асистента на доктора да започне да показва на монитора кадрите, свързани с разследваните престъпления.

— Доктор Олсън, какво бихте могли да ни кажете за кадъра вляво? — попита Хауард.

— Това е силно увеличено изображение на намерената гилза от куршум от пистолет четиридесет и пети калибър. В случая се касае именно за онзи куршум, който е проникнал и след това е излязъл от черепа на Патрик Рочи — компетентно заяви д-р Олсън. В монотонния тембър на високия и прегърбен мъж прозвучаха угоднически нотки.

След като ни разказа всичко, което знаеше за въпросния куршум, той се зае да обяснява за пистолета „Берета“ и за всичките балистични изпитания, дето беше извършил, за да провери дали нарезите в цевта съответстват на нарезите по куршума.

— На фотографията отдясно — продължи д-р Олсън, като за по-добро онагледяване си послужи с лазерен показалец, от който излизаше тънък червен лъч — са показани нарезите от цевта на беретата. Както сами можете да се убедите, те съвпадат напълно с тези по гилзата от куршума.

— И какво следва от това? — попита помощник-прокурорът.

— Следва, че куршумът, който е убил Патрик Рочи, е бил изстрелян с намереното оръжие.

— Въз основа на вашия двадесет и осем годишен опит като експерт от съдебната медицина, можете ли да потвърдите със сигурност, че това е било оръжието на престъплението?

— Сигурен съм — кимна д-р Олсън. — Между нарезите по цевта на оръжието и по гилзата съществува пълно сходство.

По обед съдията Ротщейн благосклонно ни пусна да хапнем. Обаче само след един час д-р Олсън отново започна оттам, откъдето бе спрял преди обедната почивка. И отново ни подложи на същото изтощително описание на най-незначителните подробности, само че сега посвети вниманието си изцяло върху отпечатъците от пръсти , открити по оръжието на престъплението.