Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

— Съдът подкрепя въпроса — реши съдията Ротщейн.

— И така, какво каза Майкъл Уокър, госпожице Ричардсън?

— „Тази гадост не е платена, бели човече!“, рече той и допълни: „Няма да го оставя така“.

— Нямам повече въпроси, Ваша чест — заяви Хауард, а Кейт вече се надигаше от стола си.

Наведох се към Данте, понеже ми се стори, че той се нуждае от малко подкрепа, и споделих:

— Май няма да се окаже толкова забавно, колкото е очаквала Мами Ричардсън.

— Госпожице Ричардсън, как изкарвате прехраната си? — започна Кейт.

— В момента съм безработна.

— А така ли беше и през миналото лято? Какво точно вършехте тогава?

— И тогава бях безработна.

— Излиза, че сте била безработна доста дълго време, госпожице Ричардсън. Казано по-точно, колко продължи този период?

— Вече стават три и половина години.

— Изглеждате ми в добро състояние на духа, грижливо се поддържате. Впрочем въобще не създавате впечатление на жена в притеснено материално положение. Съществува ли някаква причина, поради която не може да си намерите работа?

— Възразявам, Ваша чест — намеси се помощник-прокурорът Мелвин Хауард.

— С кого пристигнахте в онзи следобед в имението на господин Т. Смити Уилсън? — продължи Кейт.

— Отидох с Артис Лафонтен — обясни госпожица Ричардсън.

— Какви са ви отношенията с господин Лафонтен?

— Приятелка съм му.

— Знаехте ли през миналото лято, че господин Лафонтен е прекарал към дванадесет години в затвора с две отделни присъди за разпространение на наркотици?

— Знаех, че е бил зад решетките, но нямах представа за какво точно — смутено отвърна Мами.

— Наистина ли? А знаете ли, че според сведенията, с които разполагат в полицията, вашият близък приятел е бил и си остава сред главните наркодилъри?

— Никога не съм го питала как си печели парите.

— Искате да кажете, че въобще не сте проявявали любопитство как един мъж, очевидно безработен, може да си позволи да кара ферари за четиристотин хиляди долара? — погледна я невярващо Кейт.

— Не, наистина не — изрече колебливо госпожица Ричардсън, но гласът й вече не звучеше така въодушевено, както в началото.

— А сега поддържате ли близки отношения с него?

— Не.

— Не сте ли близка с Роско Хюс?

— Срещаме се понякога.

— А известно ли ви е, че той също е прекарал доста време в затвора по обвинение за търговия с наркотици?

— Не съм го питала за такива неща.

— Обаче аз питам, госпожице Ричардсън, така че ще ми отговорите ли? Непрекъснато ли си общувате с разпространители на дрога или само от време на време?

— Възразявам, Ваша чест! — извика Хауард.

— Отхвърля се — разпореди Ротщейн.

Мами Ричардсън бе умело дискредитирана като свидетелка, но тя реши да си го върне, поне малко.

— Защо ме разпитваш толкова? — попита тя, като изпъчи рамене пред Кейт и опря длани върху широките си бедра. — Искаш да те запозная с някой от моите приятели ли?

Следващият на свидетелската скамейка бе детективът Ван Бърън. Между другото той спомена за едно телефонно обаждане до полицейския участък, в което се съобщавало, че някой с външност като Данте изхвърлил в един контейнер за смет край ресторант „Принцес“ пистолет „Берета“, 45-и калибър.

След разпита на Барни ван Бърън съдията Ротщейн разреши едночасова почивка, защото бе станало време за обяд. Но каменните плочи по площада отвън бяха така напечени от слънцето, а сянката — толкова рехава, че хората предпочетоха да се върнат по местата си в залата въпреки слабата климатична инсталация.

След като всички отново се настаниха по местата си, Мелвин Хауард се изправи и се приближи към сектора на съдебните заседатели, понесъл в ръка голяма найлонова кесия.

— Щатът представя на този съд като веществено доказателство този пистолет „Берета“, 45-и калибър — заяви Хауард. — Открит е край ресторанта „Принцес“ в Саутхамптън рано сутринта на дванадесети септември. Регистриран е като веществено доказателство А. Прилагаме също и една червена баскетболна шапка с емблемата на „Маями Хийт“, намерена четири дни по-късно на улица „Макдъно“ номер 838 в Бруклин. Означена е в съдебните протоколи по настоящото дело като веществено доказателство В.

След това Хауард призова за свидетел втория представител на полицията от Ийст Хамптън — ченгето Хюго Линдгрен.

— Полицай Линдгрен, бяхте ли дежурен през онази нощ, когато обвиняемият се предаде? — попита помощник-прокурорът.