Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Веднага след като Том седна на стола си, се изправи Мелвин Хауард, помощникът на прокурора Йоли. Хауард бе висок и слаб, наближаваше четиридесетте. Имаше прошарена брада и носеше старомодни очила с телени рамки. Той също бе афроамериканец, а изборът му съвсем не бе случаен.

По същите прозрачни и цинични причини, заради които моята бивша фирма ме избра да защитавам Рандъл Кейн от обвиненията в сексуално насилие, предявени му от неговите служителки, така и сега бяха избрали един чернокож юрист, за да подпомага обвинението срещу Данте Хейливил. При това — човек със сдържани маниери, приличащ на професор от някой колеж. С този избор обвинението се опитваше да внуши на съдебните заседатели, че делото не е свързано с прояви на насилие поради расова омраза, а е само едно углавно престъпление, предизвикващо справедливото възмущение както на белите, така и на чернокожите.

Но тъкмо защото тази стратегия бе тъй очевидна и самонатрапваща се, тя не постигна целта си.

— Опасявам се, че като допълнение към изслушването на страните по делото ще ви се наложи да погледнете и това. — Мелвин Хауард започна встъплението си, приближавайки към съдебните заседатели. Показа им върху специално подготвения за целта триножник една голяма цветна фотография. — Опасявам се, че сте длъжни да ги огледате .

Той бавно изреди още три снимки върху триножника, като при всяка смяна на кадъра отстъпваше назад, за да не пречи на съдебните заседатели. Те се опитваха да се отдръпнат назад в столовете си и да отвърнат погледи, доколкото поне бе възможно, от потресаващите образи, запечатани на фотографиите.

— Това са снимки от местопрестъплението, на които се вижда всяка от четирите жертви — обясни Хауард. — Напомням ви, че сте положили клетва да не отвръщате глави от което и да било веществено доказателство, колкото и ужасяващо да изглежда то.

Прецизно уловена на фона на ослепителните фотосветкавици, кожата на всяка от жертвите изглеждаше призрачно бяла, а устните — сиво-синкави. Разпокъсаните, обгорели краища на раните, през които бяха проникнали куршумите, бяха яркооранжеви. Кръвта, стекла се към очите, скулите, по брадата и шията, бе тъмночервена и позасъхнала. На места изглеждаше почти черна.

— Този тук, с отвор от куршум между очите, е Ерик Фейфър — продължи помощникът на прокурора. — Бил е на двадесет и три години и преди обвиняемият да го разстреля на тридесети август, господин Фейфър е работил като професионален учител по сърф. Вторият млад мъж е Робърт Уалко, също двадесет и три годишен. Докато другите младежи са посещавали колежи и бизнес училища, той е работил с лопатата по десет часа на ден. Като резултат от толкова много труд и пот се стига до преуспяването на фирмата за градинарство и озеленяване, която той наследил от своя дядо Сам Уалко. А този тук е Патрик Рочи, на двадесет и пет години, художник, който си е плащал сметките благодарение на допълнителната си работа всяка вечер като барман. Благият му характер е причината да спечели привързаността на всички, които са го познавали. И накрая стигаме до Майкъл Уокър. Независимо какво бихте могли да кажете за него, все пак той е бил едва седемнадесетгодишен, ученик в последния клас на гимназията. — Хауард впери настоятелно очи в съдебните заседатели и повиши глас: — Не, не отвръщайте погледите си. Жертвите не са могли да го сторят. Убиецът и неговият съучастник не са им го позволили. Всъщност убиецът е изпитвал садистично удоволствие, като се е погрижил всяка от жертвите му да е наясно какво точно ще я сполети. Всички са били застреляни толкова отблизо, че са останали белезите от притискането на дулото на пистолета в челата на тези нещастници. Убиецът е постигнал точно това, което е желаел — дори и сега можете да прочетете ужаса, изписан в очите на жертвите. През последните десет години аз бях обвинител по единадесет дела за убийства, обаче никога досега не съм виждал фотографии от местопрестъплението като тези тук. Нито веднъж не съм се сблъсквал с хладнокръвна екзекуция като тази, при която всичките изстрели — без изключение — са били насочени само в главата на поредната жертва. Както и не бях виждал ужасени очи на човешки същества като тези. Дами и господа, не се заблуждавайте: това не е случай на някакъв спонтанен кръчмарски скандал, завършил с размяна на изстрели. Не, това тук е нещо съвсем различно. То е самото зло, което трябва да погледнем в очите.