Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

А когато обвинението предприема ход, който не разбирам, започвам да се плаша.

Когато Ники Робинсън, без да поглежда наоколо, премина покрай нашата маса и зае мястото на свидетелите, публиката в залата се раздвижи и се надигна глух шум. Честно казано, в този момент Кейт и аз бяхме много по-неспокойни от всички останали. Ники работеше като чистачка към една местна фирма за почистване на домовете. Наистина тя се бе навъртала в онзи ден около имението на Т. Смити Уилсън, но какво от това? Защо я призоваваха сега?

— Госпожице Робинсън — подхвана я Мелвин Хауард, — бихте ли ни осведомили за вашите отношения с обвиняемия?

— Ами Данте ми е братовчед — простичко отвърна тя със своя все още доста неукрепнал глас на съвсем младо момиче.

— И сте присъствали по време на играта на баскетбол на игрището на Т. Смити Уилсън през същия този следобед?

— Отидох там малко преди да избухне караницата, след което Майкъл Уокър измъкна онзи пистолет.

— Веднага ли си тръгнахте оттам?

— Не, сър.

— А какво направихте?

— Заговорих се с Ерик Фейфър — каза Робинсън, като сега гласът й стана още по-тих и неуверен.

— За пръв път ли го виждахте? — настоятелно попита помощник-прокурорът.

— И преди това го бях виждала — колебливо отвърна момичето.

— Дълго ли разговаряхте през онзи следобед?

— Не. Работя като чистачка за „Мейдстоун Интериърс“ и трябваше да се върна в къщата. Ерик ме попита може ли да дойде с мен. Искал да поплува в басейна, докато аз чистя. Казах му, че става.

— А какво се случи, когато влязохте в къщата, която трябваше да чистите?

— Ерик се гмурна в басейна. Аз пък се захванах за работа. В къщата обаче не беше много разхвърляно, понеже собствениците бяха гейове… А тези хора обикновено са доста подредени.

— И какво се случи тогава?

— Тъкмо чистех голямата спалня с прахосмукачката — притеснено изрече Ники, почти шепнейки, — когато нещо ме накара да се извърна. Ерик бе застанал точно зад мен. Гол… Чисто гол. Останах шокирана, макар още да не бях забелязала ножа в ръката му.

Цялата зала се втренчи напрегнато в Ники Робинсън, а съдия Ротщейн леко тропна с дървеното си чукче. Успях да се сдържа и не погледнах недоумяващо нито към Кейт, нито към Данте. За какво се разиграваше всичко това?

— И после какво стана, Ники? — тихо попита Хауард.

— Ами изпищях — промълви тя, едва сдържайки сълзите си. — Побягнах и се опитах да се скрия в банята. Ама Ерик сграбчи дръжката. Той е доста як за неговия ръст.

— Зная, че споменът е болезнен — кимна загрижено Хауард, като й подаде една хартиена кърпичка, — но трябва да узнаем какво се случи след това?

— Той ме изнасили — изрече сподавено Ники Робинсън накрая и тихо, но сърцераздирателно простена. Сетне клюмна глава сломено и за пръв път, откакто бе започнал процесът, и двете страни от залата бяха еднакво потресени.

Само след секунди една жена изкрещя: „Лъжкиня!“, а друга се провикна още по-силно: „Лъжлива кучка!“. Всички те имаха различни основания за гнева си.

— Още едно подобно избухване и ще изпразня залата! — провикна се съдия Ротщейн, опитвайки се да овладее ситуацията.

Но изминаха още няколко минути, преди залата да притихне и Хауард да зададе следващия си въпрос:

— А какво се случи, след като бяхте изнасилена?

— Върнах се на партера. За да довърша работата си. Не зная защо го сторих. Мисля, че е било заради шока. Чак тогава напуснах къщата.

— И къде отидохте, госпожице Робинсън?

— Първо се прибрах у дома. Но колкото повече време минаваше, толкова повече се разстройвах. Накрая не издържах и се запътих към игрищата зад гимназията. Там заварих Данте и Майкъл. Казах им какво се бе случило. Това, че Фейфър ме изнасили…

— Как реагира Данте? — попита Хауард.

— Направо полудя. Закрещя, нервно закрачи наоколо. И Майкъл реагира така.

— Тишина! — отново кресна Ротщейн, защото залата отново затътна.

— Какво си казахте, когато узнахте за убийствата, госпожице Робинсън? — повиши глас помощник-прокурорът.

— Ами че вината е моя — отвърна момичето и сведе поглед. — Никога нямаше да позволя на Фейфър да ме придружи до къщата, ако знаех, че така ще стане. Но най-вече никога нямаше да го споделя с Данте и Майкъл Уокър.

Данте веднага се наведе към мен.

— Тя лъже, Том! Измислила е цялата тази история. От първата до последната дума.

Съдия Ротщейн отново посегна към дървеното чукче, за да въдвори ред в залата. Том написа на едно листче името Линдгрен и го плъзна по масата към мен. Но аз вече се бях изправила.