Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Но сега съм много добре платен юридически консултант по корпоративно право, а пък Том Дънлеви се е заел да защитава някакъв чернокож младеж, за когото вярва, че е невинен. На всичкото отгоре — безплатно.

В този миг Тони Рийд ми махна с ръка да го посетя в кабинета му. Тръшнах купчината с клетвените декларации върху бюрото му, което със сигурност можеше да мине за антикварна ценност.

— По-добре ги прочети — започнах аз. — Ако се стигне до съдебен процес, Рандъл Кейн може да бъде изобличен като ненаситен и безмилостен сексуален маниак.

— Тогава не бива да се стига до процес — отсече Рийд.

— Не мога да представлявам Рандъл Кейн, Тони.

Той най-спокойно се надигна и затвори вратата на кабинета си, при това съвсем безшумно.

— Не мислех, че ще е нужно точно на теб да напомням колко е важен Рандъл Кейн за нашата агенция — впери поглед в мен Тони Райд. — Във всеки отдел — от отдела за корпоративно право до недвижимите имоти и трудовоправните въпроси — той ни натрупва стотици работни часове годишно. Една дузина нещастни жени са били манипулирани от някакъв безсъвестен адвокат, от някой, който преследва само собствените си користни цели. Е, нима тъкмо ние не сме наясно с тази игра! А какво ще стане, ако се докаже, че жените не лъжат? Знаете ли какво ще чуят тези дами? Че светът е доста груб и че всичко това отдавна вече се е случвало на толкова много преди тях.

— Вземи някой друг, Тони — повторих аз. — Моля те. Говоря съвсем сериозно.

За миг Тони Рийд сякаш се замисли над думите ми. После заговори с убедителния тон, който му бе помогнал да се утвърди като един от най-способните фирмени адвокати:

— За един амбициозен юрист, Кейт — а всичко досега сочи, че ти си сред най-амбициозните и способни наши юристи — случаи като този са само преходен етап. Затова, ако не се върнеш утре сутринта, в осем часа, в този офис и не ми съобщиш нещо друго, за твое добро и за доброто на тази фирма ще се престоря, че този наш разговор никога не се е състоял.

Тази вечер се прибрах в апартамента си нечувано рано — в седем часа. Преди три години купих този невероятно скъп едностаен апартамент в Горен Уест Сайд, построен през осемдесетте години, защото се предлагаше в комплект с малка градинка на балкона. Така че сега, докато си наливах в чашата от скъпото „Пино Поар“, можех да си седя в градинката и да се вслушвам в шумовете на големия град, гледайки светлините на апартаментите от отсрещните блокове.

Дълго съзерцавах как небето потъмняваше в тази късна октомврийска вечер. След това се прибрах вътре, за да напълня отново чашата и да си взема едно одеяло. Почти всичко вече бе наред, но все пак нещо не достигаше… Затова измъкнах навън и отоманката си, за да поставя краката си върху нея. Ето, сега вече ми хареса — удобно, топло и мизерно, както и целият ми живот.

Този арогантен тип Рийд обаче бе прав в едно: трудно може да ме шокира откритието, че Рандъл Кейн е изключително гаден. Нали сейфовете на „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“ се пълнят най-вече с парите на подобни богаташи. Ако нашата агенция се нуждае от лесен за запомняне девиз, бих предложила да издълбаят по мраморните стени на коридорите „Най-гадните богаташи са нашите най-предпочитани клиенти!“.

Но не искам аз да бъда тази, която ще защитава занапред такива гадняри. Как се стигна дотам? Когато постъпих в юридическия факултет, дори за миг не допусках, че един ден ще подпомагам извършването на крупни финансови престъпления. Това въобще не влизаше в плановете за бляскава адвокатска кариера. Но след дипломирането ми в Колумбийския университет поех направо по бързата писта и жадувах да се докажа като способна да устоя на всякакви предизвикателства, да спечеля колкото можеше повече пари, по-рано да ме одобрят за съдружник във фирмата…

Сгушена в одеялото сред все по-хладната нощ в моята любима градинка, с третата чаша „Пино Ноар“ в ръка, аз осъзнах, че има и други неблагоприятни последици от зашеметяващо успешната ми кариера. Например да споделям потискащо тъжните си мисли за собствените си проблеми само със себе си. Това е така, защото всъщност нямам приятели — нито мъже, нито жени. Липсва ми поне една истински близка приятелка, пред която да мога да разкрия всичко, което тежи на сърцето ми.

Личната ми гордост, амбициите и кариеризмът ли бяха виновни? В юридическия факултет имах две чудесни приятелки, с които бях много близка — Джейн Ан и Рейчъл. Трите бяхме дръзки и решителни и се бяхме заклели, че ще раздаваме правосъдие докрай и ще принудим копелетата да паднат на колене, за да молят за милост.