Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Но след това Джейн Ан се влюби, заживя щастливо с избраника си, а накрая забременя. Рейчъл обаче се задържа на бързата писта за още две години, преди да се откаже от кариерата и да се посвети на каузата на „Амнести Интърнешънъл“.

И двете не останаха очаровани от моето преуспяване. Аз пък, на свой ред, се обидих от тяхното охладняване. Така се стигна дотам, че измина една седмица, без някоя от нас да отговори на записаното на телефонния секретар обаждане на другата. После седмиците станаха две, три и така до времето, когато изобщо престанахме да се чуваме. Е, веднъж все пак се обадих и на двете, но от другия край на линията ме лъхна такъв хлад, че веднага се запитах на коя от нас бе нужно да продължаваме приятелството си?

Ето защо сега съм самотна в мрака, само с едно одеяло и бутилка вино за компания.

Стана два през нощта. Празната бутилка „Пино Ноар“ се търкаляше редом до полупразната кутия „Марлборо“, която купих преди три часа от магазина с бутилката вино. Сетих се, че никога не съм представлявала производители на цигари. Разбира се, това се дължеше най-вече на простия факт, че никой от тютюневите монополи не е търсил услугите ми, но въпреки това можеше да се брои за някакво постижение?

След още един час и след още две цигари набрах телефонния номер на единствената личност в света, която оцених като достойна да чуе гласа ми в три сутринта.

— Разбира се, че не спя — отвърна ми Маклин с тон, сякаш току-що му бяха съобщили, че е спечелил голямата награда от лотарията. — На моята възраст човек никога не спи, освен ако съзнателно не се стреми да остане буден. Толкова ми е приятно да чуя гласа ти, Кейт.

Защо го каза това, Мак? Защото се разплаках… Изминаха цели пет минути, преди да успея да промълвя сподавено:

— Съжалявам, Мак.

— Съжаляваш ли? За какво намекваш, скъпо момиче? Нали за това са часовете, през които можем да си говорим по намалена тарифа.

Думите му сложиха край на хлипането ми.

— Мак, още ли ме слушаш?

— Да, както винаги.

— И така, мисля да дойда за известно време в Манток. Та питам още ли е в сила предложението ти за онази допълнителна спалня?

— А ти как мислиш, Кейт?

И тогава сълзите ми отново рукнаха.

А на сутринта се обадих на Джейн Ан и на Рейчъл.

Спомних си за оня ден, в който един милиардер от Ийст Хамптън навърши петдесет години. Тогава той се отърва от втората си съпруга, макар че разводът му излезе доста солен. Купи си мотоциклет „Харли Дейвидсън“ — от най-скъпите — направи си татуировки и си намери едно красиво двадесет и няколко годишно момиче (всъщност не беше ли момче?), което да го обожава заради това, което той наистина бе — една адски богата личност.

Сега, вместо да отморява със скутера си, за който той рядко намираше време, може би си е купил сърф, макар хич да не се справя с дъската. И вместо в кожени дрехи се навлича в полиуретанов комбинезон, от онези, дето им викат още „непромокаеми костюми“.

Лично аз много уважавам истинските сърфисти. Фейф например беше страхотен атлет и същински цар на сърфа. Много повече ме дразнят сърфисти на средна възраст, които се чудят за какво ли се използват безупречно гладко оформените дъски за гмуркане. И се ядосвам, когато се опитват да завързват разговор с преднамерено подбрания простичък въпрос:

— Вие сърфирате ли?

Все пак лудостта по сърфовете се отрази добре на моите приятели. Имаше времена, когато Фейф изкарваше до петстотин долара на ден от уроците по сърфиране. Цялата тази мания бе паднала като манна небесна за Грифин Стенгър, който държеше в Амагенсет магазин за сърфове и велосипеди.

Та именно този Грифин ми спомена, че в събота сутринта на Крайбрежния път се струпват сърфисти любители. Опитвали се да се задържат на смешно ниските вълни, остатъци от високата вълна, която обикновено приижда от края на плажа по протежението на отсрещния бряг на залива Джордика. А той е на не повече от двеста метра от мястото, където бяха убити Фейфър, Уалко и Рочи. И тъй като през уикенда нямаше смисъл да се връщам в Колд Граунд Инкорпорейтед, реших да поразпитам дали някой от тези богове на океана не е видял нещо през нощта на убийствата.

В събота сутринта излязох от къщи още на разсъмване и зачаках да се вдигнат по-високи вълни, които да примамят маниаците сърфисти.

В първата група зърнах заобиколения от двама свои бодигардове Морт Семел, който миналата година продаде компанията си на eBay за три милиарда долара.