Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Освен това си е опасно. Стъпвайки на уличното платно, няма как да чуеш грохота на градския автобус, докато не попаднеш под колелата му. Нито пък ще разбереш кога някакво дребно китайче ще връхлети право отгоре ти иззад ъгъла с очукания си велосипед.

Е, сега може да добавя към всичко това и тъжния край на поучителната история на Мани Родригес. Толкова се бе вглъбил в своята музика, че въобще не ме чу, когато застанах зад него и свалих предпазителя на пистолета. Не усети нищо нередно, докато куршумът не разтроши черепа му.

Нещастникът дори не разбра, че е убит.

Синята папка с формалните оплаквания на противниковата страна срещу Рандъл Кейн бе оставена върху бюрото ми в офиса на „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“ някъде към два и половина следобед. Затворих вратата на кабинета си и отмених всичките си ангажименти до края на деня.

Много добре осъзнавах, че изборът ми да водя това дело не се базираше само на моите умения в съдебните спорове. При дела срещу някой всемогъщ главен изпълнителен директор, обвиняван в нарушение на стриктно спазваните морални ограничения с жените, беше елементарен ход той да се появи в съдебната зала, съпровождан от жена адвокат. Не, за мен това въобще не представляваше някакъв проблем. Все още имах възможност да се ползвам от предимството си като преуспяваща в кариерата си дама, затова не губех надежда, че ще съумея да обърна съдебното изслушване в моя полза.

След като се запознах с обвинителния акт, реших, че можем да спечелим не само в съдебната зала, но и да се сдобием с подкрепата на медиите. Това предчувствие ме осеняваше всеки път, когато се натъквах в документацията на изрази като „враждебна работна атмосфера“. А те обикновено се срещаха в рубриките с читателски писма от страниците на „Спортс Илюстрейтид“. Поместваха ги редом до красавиците по бански костюми, чиито снимки украсяваха шкафчетата в мъжките съблекални.

Пресегнах се към купчината, за да взема първата папка със свидетелски показания. Всички те уличаваха Рандъл Кейн в изнудване в служебна обстановка с цел постигане на сексуално удовлетворение. Жена на тридесет и седем години, майка на три деца, бе работила като секретарка на Кейн в продължение на девет години. В нейните писмени, дадени под клетва показания, тя споменаваше за повече от тридесет случая, при които е била подлагана от Рандъл Кейн на физическо посегателство, придружавано от непристойни словесни изблици. Накрая не издържала и подала оплакване, но той впрегнал всичките си огромни ресурси, за да съсипе живота й.

След като изчетох всичко в тази папка, осъзнах, че съдебните проблеми на Рандъл Кейн не се ограничават единствено до защита от оклеветяване. Разбрах, че трудно биха могли да бъдат уредени чрез предварително съдебно споразумение. Още единадесет други жени бяха подали оплаквания, всичките заверени под клетва в съда. По същество поводите за тях бяха сходни. Включително и телефонните предупреждения на лакея на Рандъл Кейн — той прилежно ги осведомявал, че повече няма да работят за корпорацията на господаря му, ако не удовлетворят плътските му желания.

Няколко от жените бяха запазили записите на тези разговори от свои телефонни секретари.

Затворих папката, отместих я в края на бюрото си и се загледах през прозореца към Ийст Ривър. Кейн очевидно не бе само един от многото съпрузи, редовно изневеряващи на жените си. Явно можеше да бъде много неприятен, досаден и отблъскващ, дори и нищо чудно да е изнасилвал жени… И тъй като богатството му се оценяваше на милиарди долари, той си заслужаваше да плати висока цена за своите прегрешения. Но ето че аз бях задължена да му помагам да избегне възмездието. Следователно с нищо не се различавах от домашния му лакей…

От десет години изпълнявах съвестно всичките си професионални задължения. Започнах от списанието „Юридически преглед“ в Колумбийския университет, после две години бях младши прокурор по корпоративни съдебни дела към кабинета на окръжния прокурор и накрая се озовах тук, в тази изтъкната юридическа агенция. И сега, след три и половина години, посветени на успешна кариера в „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“, вече имах основание да се надявам, че ще дочакам деня, в който ще бъда удостоена с издигането ми до старши съдружник.

А знаете ли колко са жените, издигнали се до старши съдружник в „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“? Нито една.

Изведнъж се замислих дали бе възможно Том Дънлеви да се е заел с някакво истинско, вълнуващо, жизненоважно криминално разследване? Бог да ми е на помощ, ако се окажеше, че е така. Досега Том ме е унижавал по много начини, но никога не бях допускала, че ще ме принуди да изпитвам професионална завист. Или — което бе още по-зле — чисто човешка…