Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Лично аз участвах в тази латиноамериканска сага само като зрител, скрит на зелената пейка на около двадесетина метра от групата.

Беше към шест и четвърт, малко бях подранил.

Но това не беше случайно, а част от играта — нещо като задължителна демонстрация на лоялност и уважение . Което бе добре дошло за мен. Това ми осигуряваше малко свободно време, колкото да си запаля пурата и да се полюбувам безгрижно на лениво поклащащите се мачти на яхтите, които се прибираха край пристана в яхтклуба „Девън“.

Редно бе да намаля пурите. Тази кутия „Давидов“ вече бе третата ми само за тази седмица. Но какво е животът без някой и друг порок? Или какво е пък цял живот да го караш с някой порок? Знаете ли, че Зигмунд Фройд е изпушвал по половин дузина пури на ден? И накрая умрял от рак на устата. Винаги съм си мислел, че това навярно е божие наказание, защото е обяснил на света, че всеки хлапак копнее да затрие баща си, за да може на спокойствие да се чука до насита с майка си. Хм, аз поне не се нуждая от подобно задълбочено познание за човешката природа.

Като заговорих за авторитетни личности, ето че се появи моят човек. Моля, ударете барабаните за тържествения марш! И така, той — ще го наричам само с инициалите Б. У. — вече бе тук, закъснял само с единадесет минути.

С джинси от „Хелмут Ланг“ за триста долара, износени и избелели точно колкото трябва, и бог знае колко скъпа тениска с качулка, светлосиня, кашмирена, както и със своята едноседмична брада, той прилича на един от онези проклети туристи, които се мотаят всеки уикенд наоколо. Но кой ще дръзне да му го каже в лицето? Не и аз, макар че неслучайно прякорът ми е Локо.

— Е, как е? — попита ме Б. У., но не дружески, както го правят повечето хора.

В неговата уста това звучеше по-скоро като „какъв ти е проблемът?“ или „сега пък какъв ти е проблемът?“ Само че този път проблемът не беше само мой , а наш . Дори него го засягаше десетократно повече от мен.

— Очевидно сме си имали компания — рекох аз. — Там, зад къщата на Т. Смити Уилсън.

— О, така ли? И кой ти го съобщи?

— Линдгрен.

— Това недоносено сукалче? — ухили се презрително Б. У.

Освен всичките си други peccadilloes 18 18 Грях, прегрешение; предимно дребно, второстепенно (исп.). — Б.пр. той притежаваше таланта да ругае невероятно цветисто.

Долу на плажа някакъв пиян волейболист посочи към топката и се разкрещя просташки на испански или на португалски.

— Какво да правя сега, шефе? — попитах.

— Както винаги — това, което според теб е най-разумното — отговори Б. У.

Макар че думите му бяха повече от конкретни, аз повторих:

— Онова, което както винаги ще е най-разумното според мен, така ли?

— Но накрая, като го свършиш, не забравяй да ме уведомиш. Както винаги.

Сетне Б. У. се изпари като облаче дим от някоя прескъпа пура. На плажа останахме само аз, нощта и салсата.

Веднага проумях какво искаше Б. У. от мен, а това, означаваше още едно пътуване до Бруклин и още едно бум-бум по поредния боклук .

Също като своите copmpadres 19 19 Приятели, побратими, в случая: сънародници (исп.). — Б.пр. в Хамптън и Ийст Хамптън, Мани Родригес работеше твърде много. Вече бе три часът сутринта, а още от единадесет вечерта бях паркирал колата си на улицата срещу апартамента на Мани. Всички, освен него, в Бед-Стю вече спяха. Дали това е някаква задължителна част от работния кодекс на емигрантите, или е нещо, което просто е в кръвта им? Quien sabe, ay? 20 20 Кой знае? Кой би могъл да го обясни? (исп.). — Б.пр.

Най-сетне се появи и Мани Родригес. Точно навреме, защото стомахът ми не можеше да понесе повече дози от скапаното кафе.

Дори в тези среднощни часове той си подскачаше, докато крачеше. Клатушкаше се в такт с музиката, която напомпваше адреналина му през слушалките.

Ако ме питате, няма нищо по-пагубно за този град от слушалките, всевъзможните iPods 21 21 Портативен компютърен плейър, побиращ 1000 песни в петмегабайтовия си хард диск. Пуснат от Макинтош на пазара в края на 2001 г. Поддържа много аудиоформати, освен емпетройките (МР3), но не и WMA и MIDI на конкурента Майкрософт. — Б.пр. и компютрите. Цял Ню Йорк е залят с тях, на хлапетата се предлага невероятен избор. Но как да ти излезе късметът с някое готино гадже, което чака до теб светофарът да превключи на зелено, като изобщо не го забелязваш, вглъбен в музиката си.

Или пък как да споделиш нещо е някой приятел и — въобще не говоря за гей двойките — а просто за двама приятели, обменящи мисли за живота. Сега всеки крачи насам-натам, очевидно заслушан само в своята музика, даунлоудвана от миниатюрния си компютър. Да, брат, тук царува пълна самотия до шия.