Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

— Кой знае, може би имаш право…

На екрана показаха толкова силен шут, като че ли топката завинаги ще остане да лети във въздуха. Или пък поне на мен така ми се стори.

— Джеф, единственото, в което съм съгрешил, е, че помогнах да убедим едно изплашено хлапе да се предаде в полицията — казах аз. Но не му споменах, че искаха от мен да представлявам това хлапе като негов съдебен защитник. И че вече обмислях дали да приема.

— А какво ще кажеш за Уалко, Рочи и Фейфър? Не смяташ ли, че и те са били изплашени? Не разбирам с какво си се захванал, Том — смръщи вежди брат ми.

— Сигурно всичко тръгна от срещата ми с бабата на Данте. Съвсем различно е да видиш къде живеят, как преживяват… О, да, и още една малка подробност: хлапето не е извършило това, в което го обвиняват.

Джеф май не слушаше какво му говорех. Може би защото в момента бе зает с изключването на прожекционния апарат.

— Нека да си остане между нас двамата — рече той, — но макар сезонът още да не е започнал, на мен ми дойде до гуша от футбол. Хайде да пийнем по бира, братко.

— Ето това се казва план — усмихнах се аз.

Но Джеф не отвърна на усмивката ми.

Петнадесет минути по-късно Джеф спря пикапа си в Амагенсет и го паркира край бара на Маккендрик. В сряда вечерта тъкмо този бар бе пълнен с местни хора. Но предположих, че тъкмо това бе идеята. Или планът. Да се помиря с местните?

Влязохме през задната врата и заехме местата в едно от сепаретата край масата за билярд, така че само след минута вътре се възцари напрегната тишина.

След като Джеф се увери, че всички посетители разбраха за нашето появяване, ме изпрати до бара да донеса бирите. Искаше да провери как ще се държа, дали ще мога да доловя омразата, с която ме посрещнаха.

Чъки Уоткинс, един шантав ирландец, общ работник, който от време на време се хващаше да свърши нещо на Уалко, сега седеше край билярдната маса. Минах покрай нея на път към бара.

— Да не би да те е страх да дойдеш тук без закрилата на футболния треньор? — подкачи ме той за брат ми.

— Кев — казах аз на бармана Кевин, без да обръщам внимание на заяждането на Чъки Уоткинс, — ще ми напълниш ли една кана от наливната бира, когато имаш възможност?

— Когато имаш възможност, Кев — подигравателно ме изимитира Пит Заканино, заврян в ъгъла на бара.

Впрочем само преди седмица всички от присъстващите тук мъже ме приемаха съвсем свойски и се отнасяха с мен подчертано дружелюбно.

Кевин, който винаги се е държал като много добро момче, ми подаде каната с наливната бира и двете празни халби. Обърнах се, за да се отправя към нашата маса, когато Мартел, друг мой стар приятел от квартала, протегна крак на пода. Аз се препънах и разлях бирата. От единия до другия край на бара изригнаха залпове от дружен смях.

— Всичко наред ли е, Том? — провикна се Джеф от сепарето в дъното.

Преди седмица, с или без Джеф, аз бих стоварил тежката, почти пълна кана върху черепа на Мартел само за да видя какво ще последва.

— Няма проблеми, Джеф — провикнах се аз, за да го успокоя. — Май че поразлях малко от нашата бира, но веднага ще се върна на бара и ще попитам Кев дали ще бъде така любезен да ни я долее.

Щом най-после се настаних в сепарето, Джеф отпи една яка глътка и ми рече:

— Добре дошъл в новия живот, приятел.

Досещах се какво искаше Джеф от мен и го обичах заради това. Но поради някаква глупава причина все още не можех да се успокоя. На третата бира обаче се надигнах, отидох до джубокса и изтръгнах щепсела насред оглушителния рок на Ролинг Стоунс. А сетне му дръпнах следната реч пред смълчаното множество, както си бях с халбата с бира в ръка:

— Радвам се, че всички вие, белокожи, сте се сбрали тук тази вечер, защото имам нещо да ви съобщя. Както несъмнено вече знаете, аз помогнах да убедим Данте Хейливил да се предаде в полицията. По време на този процес аз опознах него и баба му Мари. И знаете ли какво? Аз ги харесвам и много им се възхищавам! Затова, както и заради други причини, реших да го представлявам в съда. Ще стана защитник на Данте Хейливил и като негов адвокат ще сторя всичко, което мога, за да го оправдаят. Много ви благодаря за вниманието. Пожелавам ви да се приберете по домовете си по живо, по здраво. Лека нощ.

Само след две-три секунди Чъки Уоткинс и Мартел се насочиха към мен. В този миг нещо в мен се пречупи и отново се появи онзи Том Дънлеви, който повечето от тези приятели много добре познаваха. Скочих от стола и мълниеносно цапардосах Чъки в лицето с тежката халба. Той рухна на пода като отсечено дърво и не помръдна. Сигурно му бях счупил носа. А можеше да се окаже и нещо още по-лошо.