Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Но нито остроумните разговори със себе си, нито репетирането уж на шега на това, което си бях подготвил да кажа, не ми помогнаха да се отърся от напрежението в този решителен миг. Ето, Кейт вече крачеше право към мен и ниските й токчета хладно отекваха по мраморния под.

Попитах се дали самата тя се досеща, че нейният делови, строго официален тъмносин костюм никак не изпълнява предназначението си да прикрива красотата й. Но кой ли го бе грижа за това?

— Какво правиш тук? — попита ме тя, преди да успея да продумам.

Усетих, че съм се запътил обратно към пропастта, която зейна в отношенията ни преди десет години.

— Нуждая се от помощта ти при защитата на Данте Хейливил в съда — бързо изрекох аз.

Това бе моментът, в който — според моите очаквания — Кейт би трябвало да ме покани в кабинета си. Но тя само ме прониза с леден поглед. Затова трябваше да изложа искането си направо там, в коридора. Бях лаконичен, поне доколкото можех да си го позволя. Това, което й казах, на мен поне ми звучеше съвсем смислено, но нямах представа как ще бъде прието. Втренчих се в ясните й сини очи, но нищо не успях да прочета в тях. А когато напълно спрях да дишам, тя ме отряза без всякакво предисловие.

— Том — изрече Кейт, — никога повече не идвай тук.

После се извърна и пое нататък по коридора. Отекването на токчетата й прозвуча още по-смразяващо от преди. Въобще не се обърна назад.

Побързах да потърся спасение в кабинета си — моето надеждно убежище — от напълно неочакваното нашествие на Том Дънлеви. Кабинетът ми е само една стая, но работя в нея едва от един месец и елегантната мебелировка и удивителната гледка към Ийст Ривър все още оказват голямо влияние над мен. Почувствах го още в мига, когато прекрачих прага.

От девет вечерта вчера в компютъра ми бяха постъпили тридесет и един имейла. Осем от тях се отнасяха до писмото за онзи корпоративен съдебен иск, което снощи бях изпратила до Министерството на правосъдието за случая с Пиксмен Ентъртейнмънт . Нашият клиент Уотърмарк Инкорпорейтид бе възприел новото лого на Пиксмен като очебийно сходно с фирмения знак на един от неговите филиали. В писмото си аз обвинявах Пиксмен , че нарушават закона за търговските марки и намеквах за наказателни юридически действия, включително и евентуално замразяване на приходите на Пиксмен за последните четиринадесет месеца.

В един имейл, изпратен в три часа и четиридесет и три минути през нощта юридическият консултант на Пиксмен ме уведомяваше, че въпросното спорно лого по спешност било отстранено от всичките предстоящи проекти на компанията. В друг имейл, съставен от юридическия консултант на Уотърмарк Инкорпорейтид , се изразяваше задоволството от толкова бързо постигнатото споразумение. Едновременно с това се споменаваше и за благодарността на компанията към своевременната ми и компетентна намеса. Един от най-честите похвати в моята професия е заплашването на нарушителите на законите със страховито възмездие.

Около дузина от останалите имейли се отнасяха до неблагоприятните последици от смущаваща статия в „Американски юрист“ за модерната напоследък тенденция да се издигат жени на водещи постове в юридическата йерархия. Имаше немалко имейли от агенциите за подбор на кадри известни като „ловци на глави“, защото се опитваха да привличат изтъкнати специалисти за компаниите, ангажирани като техни клиенти. Но най-интересен бе имейлът на президента на Колумбийския университет, с който канцеларията на деканата се интересуваше дали ще намеря време да помогна на комисията, съставена за избора на новия декан на юридическия факултет. „Да, непременно ще намеря време за тази комисия“, помислих си.

Точно в 9 часа в кабинета ми се появи Мичъл Сусер. Трябваше да обсъдим предстоящото предварително съдебно гледане на иска срещу Франклин Улф — бивш старши съдружник в „Кредит Меркантайл“. Той вече бе осъден веднъж, като делото бе възложено на един от нашите старши съдружници, но последва обжалването и сега искаха аз да се заема с него.

— Отпусни се, Мич — опитах се да го успокоя аз, макар без особен успех.

Мичъл Сусер наскоро бе нает в нашата юридическа агенция „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“. Току-що се бе дипломирал в юридическия факултет в Харвард. Сега той забързано препрочиташе протоколите от съдебните заседания.

— Франклин Улф — започна Мичъл — е посветил много от времето си на неразрешена от закона дейност, така че съдебното преследване срещу него съвсем не е лишено от основание, както той се старае да изтъкне. Това ще му коства загуба на доверие. Още отсега почти със сигурност може да се твърди, че той няма да спечели обжалването. Според мен второто гледане на делото е чудесна възможност за нас да докажем правотата си.