Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

— Фейфър ни помоли да се срещнем там. Каза, че било важно.

Това още повече бе лишено от смисъл.

— Фейфър ли? Защо? — недоумявах аз.

— Фейфър ни се обади в онзи следобед. Ето защо после, когато се бе стъмнило, познах гласа му на плажа. Каза ни, че искал да забравим за цялото онова спречкване и че нещата трябва да се уредят по-интелигентно. Майкъл не искаше да отиваме, но аз настоях да се срещнем.

— Онзи пистолет още ли е в Майкъл? — заинтересува се Кларънс.

Ако не ме бе изпреварил, щях да задам същия въпрос на Данте.

— Отърва се от него. Каза ми, че го продал на братовчед си в Бруклин.

— Трябва да отиде и да си го вземе — твърдо заяви Кларънс. — Но първо ти ще се предадеш в полицията. Колкото по-дълго се криеш, толкова по-лошо ти се пише. Длъжен си да сториш това, Данте.

— Кларънс има право — потвърдих аз. Нямаше да отстъпя по този въпрос. Знаех, че Данте винаги ми бе имал доверие, така че сега очаквах да се вслуша в съветите ми.

Данте не каза нищо в продължение на няколко минути, които ми се сториха необичайно дълги. Напълно го разбирах — съвсем наскоро бе обявен за федерално издирване, нямаше още дълго да е на свобода.

— Тогава да отидем в полицейския участък тази вечер — най-после се съгласи Данте. — Но Том ще дойде с нас, нали? Никак не ми се иска играта да загрубее, когато се появя там.

На връщане към Бриджхамптън аз се обадих по мобилния си телефон. Но не на ченгетата, за да им докладвам, че идваме при тях, не… този, чийто номер набрах, бе Лен Левит, спортен фотограф към Асошиейтед Прес, с когото се познавах от години и почти изцяло му се доверявах.

— Да, зная кое време на нощта е, Лен. А сега искаш ли да разбереш защо те събудих посред нощ?

След като ме изслуша, Левит ми благодари, вместо да ме наругае.

Веднага щом излязохме от града и се насочихме към един от тунелите, Кларънс ни показа своя огромен буик, който на всичко отгоре още бил в движение. Така се добрахме до караваната на Мари някъде към три през нощта.

Щом стигнахме, заварихме бабата на Данте да ни чака отвън. Гърбът й бе изправен, но по лицето й, непроницаемо като на изпечен покерджия, не можеше да се прочете нищо. Ако хората си мислеха, че събитията от изминалата седмица са я сломили окончателно, много се лъжеха.

Беше облякла дрехите си за неделната църковна служба. До нея видях голяма найлонова торба, пълна с храна. Беше готвила през цялата нощ и подреждала в пластмасовите кутии, в случай че Данте ще трябва да прекара нощта в килията. Кой знае колко време стоеше все така отвън, в очакване на внука си! Без съмнение бе готова, ако трябваше, да стои там през цялата нощ.

Още от пръв поглед ставаше ясно, че за внука си бе готова да влезе дори в ада. Голяма работа са бабите!

Но сега за Мари бе по-важно от всичко друго на този свят най-после да зърне Данте, да го докосне. Когато обгърна кръста му с двете си ръце, от очите й бликна любов, която трудно се поддава на описание.

И тогава дойде следващата изненада — Данте се разплака в прегръдката й.

— Не се притеснявай, бабо. С мен всичко ще е наред — изрече той през сълзи.

— Със сигурност така ще бъде, ти си невинен .

Беше четири и петнадесет сутринта. На лунната светлина пустата главна улица на Ийст Хамптън изглеждаше почти безопасна. Докъдето достигаше погледът ми, единствената кола бе едно разнебитено бяло субару, паркирано пред старомодната шатра на един кинотеатър, останал тук някъде от петдесетте години.

Щом Кларънс продължи бавно да навлиза в града, фаровете на субаруто блеснаха и колата пое нататък по пътя. Следвахме я чак до малкия полицейски участък и когато пристигнахме, заварихме субаруто вече паркирано.

Нисък, набит и решителен, Лен Левит застана пред нас, с провесен през шията му „Никон“. В ръцете си държеше триножника за фотоапарата.

Измъкнах се от колата на Кларънс и продиктувах на Левит краткото изявление, което бях успял да съчиня на връщане от Ню Йорк.

— Данте Хейливил и Майкъл Уокър — диктувах достатъчно бавно, за да успее да го запише в бележника си — нямат абсолютно нищо общо с убийствата на Ерик Фейфър, Патрик Рочи и Робърт Уалко. Данте Хейливил е изключително способен младеж, без криминално досие и без каквато и да била причина да извърши тези престъпления.

— А къде е Уокър? — попита Левит.

— Уокър на свой ред утре също ще се предаде на полицията. Нямам повече коментари по този въпрос.