Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Кенеди си спомни влизанията с взлом в дома и кабинета на Барлоу. Може би точно това е била целта им: изтриването на информацията, а не кражба. Щом компютърните специалисти, които не просто изстискваха кръв от камък, ами те питаха и в каква кръвна група я искаш, не са успели да намерят нищо, значи работата бе свършена професионално. Повечето хора си мислят, че като натиснат бутона за изтриване, се отървават от даден файл, а всъщност не знаят, че така просто го маркират и позволяват върху него да се пише. Убиецът на Барлоу е бил много по-прецизен.

— Ами останалите жертви? — попита тя. — Техните компютри и книжа също ли са иззети? Ако предположим, че мотивът по някакъв начин е свързан с проекта на Барлоу за Скоросмъртницата…

Коумс само въздъхна и поклати глава, но Самърхил я прекъсна:

— Изобщо не предполагаме нищо подобно, сержант — каза той. — Ако мотивът е свързан с проекта, то е по косвен начин. Проектът е събрал жертвите, макар преди това да са контактували през форума на „Знаещите“. Но след като са сформирали екип, са се замесили в нещо, което е привлякло вниманието на много професионална и организирана група убийци. Вероятно са купили документ или друг артефакт от черния пазар и без да искат, са ядосали престъпния картел, който им го е продал. Има много вероятни сценарии, които биха могли да обяснят смъртните случаи, но малко от тях са в пряка връзка с изследването на Барлоу. Хората обикновено не стават убийци заради научни разногласия.

— Ако поне знаехме…

— Не изключваме нищо.

Тонът на Самърхил този път беше по-остър и сякаш казваше: „Престани да люлееш лодката, когато трябва да си благодарна, че изобщо те пуснахме в нея“.

— Разбира се, че претърсихме компютрите и на другите жертви. Особено този на Опи, тъй като нейните файлове имат резервни копия на сървъра на колежа, и успяхме да се върнем много назад. Не намерихме никаква кореспонденция с Барлоу, нито споменаване на името му. Също така не успяхме да открием никакви файлове или папки, в които да е спомената Скоросмъртницата, проектът или каквото и да е свързано с тях. Могат да се приложат и други методи, но на този етап не искахме да стигаме толкова далеч. По предварителни данни става въпрос за хиляди страници, десетки хиляди имейли, вероятно милиони думи. Докато не получим някакъв ориентир, четенето на всяка написана от нея дума ни се струва неприемливо.

Самърхил премести поглед от Кенеди на Коумс.

— Да чуя какви сте ги свършили — каза той. — Джош, ти започни.

Коумс ги информира за търсенето на неуловимия Майкъл Бранд. Изпратил запитване до всички големи хотелски вериги в Обединеното кралство и Испания дали човек с такова име е отсядал при тях. Разпространил устно описание и фоторобот, съставен по данни на администратора от „Прайд Корт“: мъж на средна възраст, с гола глава, среден на ръст, кафяви очи, бледа кожа и чуждестранен акцент, без да е ясно какъв.

Не било кой знае какво и засега нямало никакви отговори. Междувременно Коумс разпоредил и проверка в базите данни на авиолиниите, железопътните компании и фериботите за следи от Майкъл Бранд до идването му в „Прайд Корт“ и след напускането на хотела. Паралелната проверка на полицейските архиви вече била приключила без резултат. Никъде във вселената нямало информация за Майкъл Бранд. Не съществувала личност с досие, чието описание да съвпада с това на техния човек.

Коумс в момента работел по останалите членове на форума на „Знаещите“, за да види дали някой от тях не се е срещал с Бранд или не е водил лична кореспонденция с него.

Стануик и Макалиски бяха събирали показания от студентите, станали свидетели на убийството на Сара Опи. Освен това бяха проверили записите от охранителните камери на колежа с надеждата, че са запечатали двамата убийци в компютърната лаборатория или на път към нея. Но нямали никакъв късмет. Камерите записвали на дискове, а точно този, който им трябвал, имал грешка във форматирането, което означавало, че бил недостъпен. Намерили компютърен специалист, който можел да успее да спаси записа, но процесът бил бавен. Също така разпространили описанията на двамата мъже по регионалните участъци и неправителствените организации за борба с престъпността и създали специална телефонна линия, на която да се обаждат всички, които са ги виждали. Шестима униформени полицаи вече преглеждали стотиците обаждания, които били постъпили.

Къмингс се бе занимавал със Самир Девани, единствения, за когото все още можеше да се смята, че е загинал при нещастен случай. След разглобяване и преглед на компонентите на фаталния компютър тази възможност била изключена. Кабелът за захранване бил откъснат от машината и след това някак си се върнал обратно и се докоснал до кутията. Кабелът бил подпъхнат под остър ъгъл, за да не падне. Когато компютърът бил включен от копчето, хубавата стара метална кутия светнала като крушка. Сега Къмингс се опитвал да установи кой е оставал насаме с машината в шестнайсетте часа между последното й използване и фаталното натискане на копчето.