Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Което означаваше, че през това време тя можеше да провери други улики.

Обади се в Кралския оръжеен музей. Вдигна й стажант, който я остави дълго да чака, докато я свърже с някоя си госпожица Каръл Савандра, отговорничката за новите придобивки в колекциите. Савандра беше много официална. От тона й стана ясно, че има много задачи, сприхав нрав и никакво търпение за необичайни молби, идващи по странни канали. Кенеди не хранеше големи надежди, но все пак й описа ножа.

— Нищо не ми хрумва — каза Савандра.

— А да ви пратя ли рисунката по факса? Може да се сетите нещо или да я покажете на други свои колеги.

— Разбира се — отвърна Савандра, но не й даде номер, докато Кенеди сама не го поиска, а и все избягаше да даде ясен отговор кога ще може да й върне обаждането.

— Честно казано, антиките са все по-малка част от нашата дейност.

— Този нож е използван при скорошно убийство.

— Наистина ли? Е, пратете ми го. Може пък като го видя, да се сетя нещо.

Кенеди нарисува отново ножа на лист А4 и го изпрати по факса.

След това звънна в „Шефилд Найвс“ и разговаря с някой си господин Лапотер, главния им проектант. Той се оказа доста по-любезен, но никога не беше чувал за ножа, който Кенеди му описа. Обади й се много скоро след като получи факса, но само за да са потвърди, че скицата не му говори нищо.

— Произвеждаме много ножове с асиметрични остриета — каза той. — Но такъв виждам за първи път.

— Не ви ли напомня за някакъв вид, произвеждан в определена част на света? — попита Кенеди отчаяно.

— Не ми напомня за абсолютно нищо. Ако намерите скелет на птица, ще знаете, че е на птица, защото костите й ще са си на местата като при всички останали от този вид. Но това не прилича на нищо. Не попада в нито една категория, която аз познавам. Съжалявам.

Кенеди се надяваше на по-добър резултат в Британската гилдия на колекционерите на ножове и Американското управление на стратегическите служби, което на сайта си се хвалеше, че организира търговете за въоръжението на американската армия, но на нито едно от двете места не получи нужната помощ.

Обезкуражена, тя се върна към другата си задача за деня: старите съобщения във форума на „Знаещите“, които колегите й вече бяха прегледали безрезултатно. Влезе в сайта и въведе паролата, за да получи достъп до архивните директории. Веднага осъзна каква огромна работа е това и че колкото и категорично да се бе изказал Коумс, той не беше прегледал всичко. Ставаше въпрос за седем хиляди страници, или по-скоро за седем хиляди теми. Десетки хиляди съобщения. Щяха да й трябват поне два месеца само за да ги прочете по веднъж.

Може би имаше начин да ги сортира. На сайта нямаше търсачка, но тя знаеше как да ползва служебната, която бе писана по поръчка на Министерството на отбраната. Псевдонимът на Барлоу във форума бе записан в документацията под паролата. БАРЛОУ ПРК — фамилията и инициалите на колежа му. Очевидно обществото на „Знаещите“ се състоеше от малко хора и нямаше нужда да си измислят сложни идентификации.

След първото търсене видя, че Барлоу бе писал коментари само в двеста и осемнайсет теми. Седемдесет и една от тях беше започнал самият той. Насочи вниманието си първо към тях.

Веднага се натъкна на същия проблем, от който се бе оплакал и Харпър. Заглавията в повечето случаи бяха толкова неясни, че не даваха никаква информация за съдържанието.

„AWMC Чаталхьоюк пропуск/преглед?

Грешно положение на медиална сигма по периоди стат 905

Грийнсмит 2В не става

Предложение за производни на Бранч Кодекс в Ml102“

Кликна на последната тема, само защото съдържаше думата „кодекс“. Нищо не разбираше. Барлоу имаше теория за горните и долните половини на отделните страници. После се караше с някого, който също имаше теория. Страниците се идентифицирали само с цифри, а спорът се въртеше около местоположението и идентификацията на това, което професорът наричаше „изолирани знаци“. Каквото и да казваше, то беше противоречиво, защото много други участници във форума не бяха съгласни и спореха настървено. Но и от техните аргументи нищо не се разбираше, така че не й вършеха никаква работа.

Намери темата, която търсеше. Заглавието, както Опи вече им беше казала, бе: „Има ли някой желание за нов поглед към Скоросмъртницата?“. И отдолу Барлоу беше написал няколко кратки изречения: „Мисля да погледна Скоросмъртницата от нов ъгъл — за забавление, а и заради книгата, която пиша, не за да намеря финансиране. Тежка работа, безкраен анализ на данни, вероятна слава и пари: някой да се интересува?“.