Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Тогава искам викингско погребение — каза Кенеди през стиснато гърло. — Давай. Защото това е всичко, което имам. Но се кълна в Бога, Джими, че ако ми направиш мръсотия, дори ако просто се опиташ да ме държиш настрана от това разследване, ще накарам адвоката ми да крещи от всички покриви, че Харпър е умрял, защото си бил прекалено пиян, за да дойдеш на работа. Ако се окажа права, ако не са те викали в парламента в онзи ден и не намериш нито един депутат да го потвърди, тогава вписването на обяснението на Рол в регистъра ще е достатъчно, за да докажа, че си излъгал. Ще те разпънат на кръст. Това няма да върне Крис Харпър от мъртвите, но ще ми донесе усещането, че през обичайните лайна си е проправила път и малко справедливост.

Накрая и двамата се бяха изправили на крака и стояха лице в лице. Неговите думи свършиха преди нейните.

— Уведоми ме, каквото и да стане — промълви тя и изведнъж се почувства отвратена от него и от себе си.

Излезе от кабинета на Самърхил без да поглежда назад, отиде в общата стая, за да изчака решението, но атмосферата там беше толкова гъста, че с нож да я режеш. Всички знаеха за комисията и защо е свикана. Заради нея бе загинал детектив. Никой не искаше да я погледне в очите. Дори не беше сигурна, че и самата тя би искала да го направи в този миг, ако наоколо имаше огледало. Обективно знаеше, че Харпър вече беше ранен, когато тя застина пред дулото на пистолета. Ако беше действала по-бързо, нямаше да го спаси, но щеше да спаси Сара Опи.

Толкова пъти го беше премисляла, че спомените се бяха разпаднали на парчета и се съединяваха неправилно, под грешни ъгли, ставаха размазани и неразбираеми. Но въпреки това тя успяваше да се справи с тях.

Куутма беше далеч от Лондон, когато получи обаждане от групата на Авидан. Всъщност беше в Москва и оправяше комуникационните мрежи, разкъсани, след като Тилмън уби руснака Картоев. Седеше в преддверието на руския министър на икономиката, което бе с размерите на половин стадион. Пътуваше под обичайната си самоличност и чакаше да види дали ще го приемат.

Когато Авидан му каза за мистериозния стрелец, който се появил прекалено късно, за да саботира мисията, Куутма веднага разбра по описанието на височината, телосложението, косата — светлокафява или бледочервена — и разбира се, по точността на стрелбата, че това е бил Тилмън. Притесненията му се оказаха съвсем основателни: Тилмън се бе позабавил, но след смъртта на Картоев наистина целта му беше само Лондон. А сега бе намерил и връзката между Майкъл Бранд и последните смъртни случаи, които вече се разследваха като убийства.

Предвестниците имаха много сериозен проблем с начина, по който работеха, винаги бяха работили и трябваше да продължат да работят, докато не изтекат трийсетте столетия (а краят вече приближаваше, можеше да се спори за летоброенето, но то със сигурност приключваше). Взимаха веществото келалит и то ги благославяше със сила и бързина, беше част от свят ритуал. Но също така беше невротоксин и накрая или ги убиваше, или ги водеше до лудост. Затова Куутма все беше зает с обучението на нови Предвестници, а и намирането на нови ръководители на екипи с достатъчно опит му бе непрестанна грижа.

Имаше много пропуски в проектите със Скоросмъртницата и полет 124. Останаха недовършени неща и пропуснати възможности, използваха се сложни методи там, където всичко можеше да се свърши просто. И сега Куутма трябваше да оправя ситуацията и да я доведе до успешен край. Той беше честен човек, затова призна и собствените си грешки. Тилмън все още беше жив, Куутма носеше отговорност за това ужасно обстоятелство и трябваше да се погрижи и за него.

Имаше сериозен аргумент срещу директното си влизане в бойните действия. Силата на желанието му да се включи беше предупреждение, че не бива да го прави. Водеше се от емоциите си и затова на преценката му не можеше да се вярва. Но екипът на Авидан беше ударен лошо. Хира бе прострелян в гърдите и ръката. И двете рани вече бяха частично заздравели — още един страничен ефект на келалита, но веществото колкото даваше, толкова и взимаше. Гърдите на Хира бяха добре, но костите и мускулите на ръката му бяха зараснали неправилно и тя стана практически неизползваема.

Куутма се замисли и стигна до решение.

— Върнете Хира в Гинат Дания — каза той на Авидан. — Има нужда да си почине и да прекара малко време със семейството си. Така травмите в тялото и душата му ще зараснат по-бързо.