Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Минаха цели двайсет години, преди вратата да се отвори и Тилмън да се качи. Той се движеше без излишна припряност.

— Хайде! — извика Кенеди. — Размърдай се!

Тилмън завъртя ключа и форсира, но остана на място.

— Тилмън! — изкрещя му Кенеди. — За бога!

— Изчакай — промълви той. Гледаше през рамо към вратата на болницата, откъдето изскочиха двама души в кафяви униформи. Тилмън ги остави да изминат половината път до колата, преди да даде на заден и да прекоси пътя им, като така ги принуди да отскочат вляво и вдясно. Докато се изправяха, той подпали гумите и изчезна зад останалите коли, докато те се изправяха и се прицелваха. Изстрелите им по-скоро целяха да покажат враждебност, отколкото каквото и да било друго.

— Те ни видяха! — изплака Кенеди. — Ти ги остави да ни видят!

— Но не ни стигнаха — отвърна дрезгаво Тилмън. — Това ни дава предимство. Отвори жабката.

Тя направи каквото й каза. Вътре имаше правоъгълна пластмасова черна кутия със зелен дисплей и думите „Uniden Bearcat ВС355С“, изписани в долния десен ъгъл. Множеството жици отзад говореше, че е вързана по някакъв импровизиран начин за акумулатора на колата. Кенеди разпозна скенер на радиочестоти и въпреки че не бе виждала точно този модел, знаеше какво да прави с него. Потърси тунера, намери го и нагласи на около 155 мегахерца. Поразходи се нагоре-надолу по обхвата, скоро намери радиочестотата на местната полиция и изобщо не се изненада, когато чу, че по нея говорят за тях.

— … преследване и имаме описание — казваше мъжки глас. — Намират се на „Оук“, северно от магистрала 93, и се движат на изток. Повтарям, движат се на изток по „Оук“.

— Разбрано, четири седем — отвърна жена. — Наши коли тръгват по „Мейпъл“ и „Топека“, както и по „Анди Дивайн“. Сигурно карат към магистрала 93. Ще блокираме пътя при Паудърхаус Кениън. Край.

— Разбрано — отвърна мъжът, вероятно шофьорът на полицейската кола, която ясно различаваха в огледалото за обратно виждане. Патрулката беше сравнително далеч, но се стараеше да не ги изпуска.

Тилмън зави надясно, като вдигна ноубъла на две колела, и пое по по-тесен път с рискова скорост. Движеха се по стръмен склон. Кенеди си помисли за секунда, че патрулката ще пропусне отбивката или ще се обърне, но тя взе завоя точно толкова умело, колкото и Тилмън.

— Завиха надясно — каза мъжкият глас. — На Четвърта сме.

— Разбрано — отвърна жената. — Добре, виждам ви точно къде сте. Вероятно ще завият вляво по…

Минаха през голямо кръстовище, като замалко не отнесоха задния калник на тревистозелен кабриолет, който пъплеше пред тях. Поеха на юг, съпровождани от силния писък на клаксон.

— Добре, тази възможност отпада — каза тихо жената. — Сигурно не отиват към магистралата. Кола пет нула, подминахте. Те току-що… пресякоха „Топека“ и още се движат на юг.

Откъде, по дяволите, тя знаеше това?

— Нямат намерение да излизат от града. Правят кръг.

Друг мъжки глас, неадекватно бавен и лаконичен:

— Може би не е зле да помислите за блокиране на 40, а след това и на 66. Няма къде другаде да отидат, освен ако не са решили да хапнат в „Мистър Д“.

— Прието — отвърна жената и добави: — Пуснахме хеликоптер във въздуха, тръгна от Булхед. Пристига след шест минути.

Кенеди изруга ядно и цинично. Първата полицейска кола все още ги следваше, диспечерката някак успяваше да улови местонахождението им, а сега щяха да започнат да ги наблюдават и от въздуха.

— Трябва да се откажем — промълви тя. — Ако се натъкнем на някоя от блокадите, със сигурност ще стрелят по нас. Ще умрат хора, Тилмън, най-вероятно ние ще сме първите.

— Никой няма да умира — отвърна й той толкова уверено, че Кенеди се взря в него и млъкна.

Тишината бе нарушена от радиочестотния скенер.

— Кола пет нула, къде сте в момента?

— Направихме се, че завиваме на юг и сега излизаме на „Хувър“ от Втора. Къде са те?

— Все още са на север от вас. Страхотно. Ще излезете на Четвърта преди тях и можете да ги засечете. Повтарям, те са на юг на Четвърта и вие имате преднина.

Тилмън настъпи газта до ламарините. Мощният двигател на спортната кола издаде странен приглушен шум като великан, който се опитва да изръмжи заплашително, без да събуди малко дете, и полетя напред така силно, сякаш се отлепи от земята.

Минаха през следващото кръстовище почти със скоростта на светлината. Втора полицейска кола приближаваше към тях от запад с прилична бързина, но те минаха под носа й и шофьорът се принуди да удари спирачки, за да избегне челния удар.