Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Добрата новина беше плоската козирка три етажа под прозореца на стаята на Кенеди; или поне под мястото, на което на плановете бе обозначена стая 20. Лошата новина… е, не беше само една. Тилмън беше пресметнал разстоянието от най-близкия полицейски участък, то се оказа около три минути при пълна скорост на преследване. Плоската козирка беше далеч от паркинга и до нея нямаше директен достъп. Булхед и Селигмън имаха полицейски хеликоптери и от града излизаха само два главни пътя — щатско шосе 40 и междущатска магистрала 93. След като обявяха тревогата, и двете артерии можеха да се затворят в рамките на минута.

Обмисли как да пригоди плана си към съответния терен. Нито едно от решенията, до които стигна, не беше елегантно, нито напълно сигурно. Но едно от тях се отличаваше от останалите, защото беше изключително объркващо и хаотично. Ако не ти дойде добра ръка, играеш рисково.

Тилмън се върна в колата и отиде с нея до болницата. Не спря прекалено близо до полицейската патрулка, която се виждаше ясно на паркинга, но не и прекалено далеч от улицата — трудно постижим баланс, от който до голяма степен зависеше какво ще се случи.

Вече бе подбрал средствата, които щеше да използва, и ги бе поставил в найлонова торба с логото на местен цветарски магазин, от която се подаваха листата на цвете в саксия. Влезе през главния вход, подмина рецепцията и продължи да върви като човек, който знае къде отива.

В мъжката тоалетна на първия етаж в главната сграда отвори торбата и се преобрази в болничен санитар, като облече дълга бяла престилка и си закачи на гърдите бадж с името. Баджът беше фалшификат, и то доста лош, но щеше да заблуди човек, който не се взира по цял ден в истински табелки с имена — като например полицай временно на пост.

В широк коридор до служебния асансьор Тилмън се сдоби с празна носилка на колела — точно както се беше надявал. Беше се приготвил да се поразходи из отделенията, докато намери такава, но колкото по-кратко бродеше в дрехи на санитар, толкова по-малка бе опасността някой да разпознае, че е дегизиран.

Качи се с асансьора на четвъртия етаж и излезе, бутайки носилката пред себе си. Двамата полицаи, за които Кенеди го бе предупредила — тези от първия патрул — стояха там, където коридорът се разклоняваше. Изглеждаха яки, мрачни и нащрек. Тилмън се доближи до тях и кимна, за да даде знак, че иска да се разминат.

— Местя пациент от стая 22 — каза той.

Полицаят, застанал по-близо до него, провери табелката с името му, която Тилмън услужливо повдигна с палеца на лявата си ръка. С дясната държеше кожена палка под дръжката на носилката, но се надяваше да не се налага да я използва. Импровизациите на такъв ранен етап биха били лош знак за успеха на начинанието.

Ченгето му махна да минава. Тилмън избута носилката по разклонението на коридора, водещо до стаята на Кенеди.

Пред номер 22 остави носилката и белите дрехи. Дългата престилка щеше само да му пречи, а от тук нататък трябваше да се движи бързо. Взе чантата си от полицата за багаж под носилката, но изхвърли от нея цветето в саксия.

Стаята на Кенеди се намираше зад завоя на коридора на около десет метра от него. Тилмън взе разстоянието с възможно най-пъргавата си походка и се озова лице в лице с още двама полицаи, също толкова яки и сериозни като първите. Пусна торбата на земята и вдигна и двете си ръце пред лицето. Във всяка държеше флакон със сълзотворен спрей, а показалците му вече бяха върху пулверизаторите. Това не беше обикновен лютив газ, а руски продукт, производен на пеларгоновата киселина, един от най-отвратителните, с които Тилмън се бе сблъсквал, сигурно лютивостта му бе около 4,5 милиона единици по скалата на Сковил. Двамата мъже се затъркаляха в агония на земята, покрили лицата си с длани. Тилмън си сложи хирургическа маска и внимателно и без да бърза, ги приспа с напоена с десфлуран носна кърпа. След това напръска лицата им с мляко и сапунен разтвор, които щяха да облекчат ефекта от спрея. Нямаше никакво намерение да убива полицаи, дори без да иска.

Остави ги там, където бяха паднали, и влезе пред двойната врата в стаята. Тя беше разделена на няколко къта, но той извади късмет — Кенеди се намираше във второто заграждение. Видя я точно когато медицинската сестра излизаше от друг кът и го забеляза. Секунда по-късно тя съзря и пистолета в ръката му. Не беше насочен към нея, но нямаше как да го пропусне.

— Влезте обратно вътре — каза й Тилмън. — Не казвайте и не правете нищо. Просто изчакайте.