Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Тримата строги мъже — двама много възрастни и един по-млад — го наблюдаваха как се приближава. Не се усмихнаха, когато го видяха, но приеха почитта му с леко кимване. Традиционно бяха известни като Руакх, Шех и Йедимах: на езика, който предхождаше всички други езици, имената им означаваха Дъба, Пепелта и Семето на това, което ще дойде. Само последната роля, на Йедимах, можеше да се изпълнява от мъж под шейсет години.

Руакх заговори пръв, както повеляваше традицията:

— Куутма — каза той с тънък и малко сприхав от възрастта глас, — ти се бори с огромни трудности. Наистина огромни трудности.

Това като че ли беше всичко, което искаше да каже. Погледна вляво и вдясно към двамата си събратя и ги подкани да продължат вместо него.

— Безпрецедентни трудности — съгласи се Шех с равен хаплив тон. — Никога в историята ни не сме имали такива опасности, и то толкова близо една до друга. Може би, Куутма, затова се провали и не успя да се справиш с обичайната си прецизност и внимание към детайла. Работата бе свършена зле. Работата бе свършена със закъснение. А някои неща изобщо не бяха довършени и все още има нужда да се погрижим за тях.

Куутма нямаше друг избор, освен да се поклони на тримата и да приеме критиката. Усети как вътре в него се разтреперва нещо, което нямаше физически измерения — може би душата му. Падна на колене.

— Почитаеми — каза той, забил поглед в пода. — Изпълних задълженията си така, както можах. Ако това не е достатъчно, вашият слуга смирено моли за прошка.

— Учените — започна Шех — бяха премахнати брилянтно. И въпреки това се оказа, че и там са останали следи. Онзи мъж, Тилмън, бе пренебрегван, докато не стана опасен. Американецът бе убит по начин, който задължително ще бъде разследван. И най-непростимото — жената, сержантът от полицията в Лондон, получи възможност да сглоби всичко. Когато замина за Съединените щати, трябваше веднага да ти стане ясно, че смъртта й е приоритетна задача за теб. Трябваше незабавно лично да я убиеш, а не да се доверяваш на най-младия и най-неопитния си Елохим.

Все още на колене, Куутма си позволи да погледне обвинителя си в лицето.

— Преди тринайсет години препоръчах Тилмън да бъде убит — посочи той. — Но това не се прие, старейшини, защото предшествениците ви не го смятаха за опасен. Оцеляването му се превърна в основен фактор, който обърка всичките ни последни акции. Жената от полицията, например, щеше да умре, ако Тилмън не беше с нея. Онзи, когото изпратих да се разправи с американеца, получи нареждане да го убие, преди да се качи на самолета. Той избра да унищожи целия полет и заедно с него и себе си. Беше чиста лудост.

Йедимах проговори за първи път:

— Може би твоят човек не е бил правилно инструктиран — каза той кротко, но под разумния му тон се усещаше напрежение.

— Нехор — каза Куутма. — Нехор Бар-Талмаи. Помните, старейшини, че помолих да го отзовете в Гинат Дания още преди пет месеца. Тогава ви казах, че не се справя във външния свят и че според мен пригодността му за Предвестник трябва да бъде преразгледана.

— Помним — отвърна Йедимах. — Решихме, че с правилните наставления, с добро ръководене може да израсне за ролята, която сме му отредили. Очевидно, че това му е липсвало. Ако беше получил достатъчно ясни и практични указания как да се разправи с американския чиновник, нямаше така отчаяно да импровизира и да направи ужасно неправилна преценка. В крайна сметка, всичко води до Куутма — до Бранд. Това е значението на името. Волята на Куутма е огън, който бележи умовете на останалите и оставя трайни следи в тях.

Куутма знаеше, че аргументацията на Йедимах е измислена. Но също така беше наясно, че не може да спечели този спор — не можеше дори да го започне.

— Вашият слуга моли за прошка — повтори той.

Шех махна с ръка — неубедителен знак за опрощение.

— Дадена ти е — каза той. — Стани, Куутма. Не искаме разкаяние от теб.

Йедимах вдигна вежда при тези думи, сякаш Шех бе пристъпил границите на правомощията си.

— Но сме твърдо решени — промълви той — това да е последната ти мисия на терен като Куутма. От сега нататък ще се възползваме от уменията ти по-близо до дома.

Куутма остави емоциите му да се изпишат на лицето. Дори не се опита да ги потисне. През мозъка му сякаш премина нагорещен шиш. Почувства се в безтегловност.

— Тук, в Гинат Дания? — попита той, за да се увери, че не е станала грешка.

— В Гинат Дания — каза Шех. — Но не тук. Приготвяме се за мапканах .