Крис Картър - Скулптора

— Това означава, че жертвата чувства болката, но издържа по-дълго — схвана Гарсия.

— Правилно. — Когато жертвата е жестоко разрязана, но не са увредени жизненоважни органи, има два начина, по които може да умре — да й изтече кръвта или сърцето да се претовари до такава степен, че да спре. Убиецът е решил и двата проблема по нестандартен начин с тази комбинация от лекарства. Искал е жертвата да умре бавно и да чувства толкова много болка, колкото може да издържи. Но без хирургичен екип, който да му помага, убиецът е трябвало да действа много по-бързо, за да извърши ампутациите и да ограничи кръвоизлива, преди да изтече кръвта на жертвата. Коктейлът от лекарства му е помогнал много. — Доктор Хоув замълча, разсъждавайки върху жестокостта на собствените си думи. — Мисля, че всичко това подкрепя подозренията ни, че убиецът има познания по медицина, Робърт. И бих отбелязала, че са много добри.

Хънтър и Гарсия едновременно оставиха телефонните слушалки на вилките. Робърт преплете пръсти, сложи лакти на облегалките на стола си и се облегна назад.

— Добре — обърна се той към партньора си. — Знам, че е малко вероятно, но тъй като и трите лекарства в токсикологичния анализ се продават само с рецепта, нека да проверим аптеките и фармацевтите дали някой е продал и трите с една рецепта на един човек. Кой знае, може да извадим късмет.

Карлос вече четеше имейла, който току-що бяха получили от доктор Хоув, и си записваше имената на трите лекарства.

— Какво става със списъка на престъпниците, които Никълсън е изпратил в затвора? — попита Хънтър.

— Още не сме го получили, но екипът работи върху него.

— Кажи им, че трябва да променим приоритетите. Да проверят дали някой в списъка има медицинско образование и е работил в болница, старчески дом и може би дори в спортна зала.

Веждите на Гарсия потрепнаха.

— Спортните инструктори и личните треньори трябва да знаят как да оказват първа помощ — обясни Робърт. — Ако някой от хората в списъка знае дори да слага правилно лейкопласт, искам да знам името му.

На вратата се почука.

— Влез — извика Хънтър.

Вратата отвори дребна и много хубава жена в тъмен делови костюм. Имаше дълга, права, изрусена коса и тъмнокафяви очи. В дясната си ръка държеше черно кожено куфарче. Нямаше съмнение, че е адвокат или работи за адвокат.

— Детектив Хънтър? — попита тя и погледна точно него.

— Да. Какво обичате? — Той стана.

Жената пристъпи напред и подаде ръка.

— Аз съм Алис Бомонт. Работя в Окръжната прокуратура на Лос Анджелис Каунти пряко с господин Брадли. Той каза, че можете да използвате помощта ми в разследването на смъртта на Дерек Никълсън. — Тя стисна ръката на Робърт твърдо и уверено.

Карлос се намръщи.

Хънтър се вгледа изпитателно в жената пред него. В очите й се четеше интелигентност. Той забеляза, че Алис Бомонт вещо и крадешком огледа кабинета и за по-малко от две секунди видя всичко. В нея имаше нещо странно познато.

— Прокурор Брадли ми даде визитната ви картичка — каза Робърт, — но може би съм го разбрал погрешно. Мисля, че той каза да ви се обадя, ако се нуждаем от помощта ви.

— Повярвайте ми, детектив, нуждаете се от помощта ми. — Тонът й беше уверен като поведението й. Тя се обърна към Гарсия: — А вие трябва да сте детектив Карлос Гарсия.

— Самата легенда — пошегува се той и стисна ръката й.

Алис не се усмихна. Приближи се до бюрото на Хънтър, сложи куфарчето си, отвори го и извади няколко листа, които беше закачила заедно.

— Това е списък на всички закононарушители, които Дерек Никълсън е изпратил или помогнал да изпратят в затвора през годините. — Тя го даде на Робърт. — В списъка има някои доста гадни типове. Съставен е според жестокостта на престъплението и на първо място са най-големите насилници и садисти, а също и онези, които наскоро са били освободени условно или под гаранция. — Погледът й се стрелкаше ту към Хънтър, ту към Гарсия. — Направих проверка. Никой от извършителите на тежки престъпления, които той е осъдил, не е освободен и никой не е избягал. Досиетата на извършителите на по-дребни нарушения, които или са излежали присъдите си, или са били освободени предсрочно поради някаква причина, не показват хора, способни на такова престъпление.

— Ще се изненадате, ако видите на какво са способни хората — рече Карлос и тръгна към партньора си да види списъка. — Особено онези, които не изглеждат такива.

— Прочели сте досиетата? — попита Хънтър.