Крис Картър - Скулптора

Робърт включи компютъра си.

— Слушам, докторе.

— Първо искам да ти кажа, че в лабораторията са свършили страхотна работа с копието, което ти поиска.

— Готово ли е?

— Да, работили са през нощта. В момента ти го носят.

— Чудесно.

— И така, криминалистите са снели отпечатъци от пет места на местопрестъплението и другаде в къщата — кухнята, банята, перилата на стълбището… Знаеш процедурата. Както очаквахме, няма основания за радост. Потвърдено е, че отпечатъците са на двете болногледачки, дъщерите на жертвата и на самия Дерек Никълсън.

Хънтър не каза нищо. Не очакваше да излезе нещо от анализа на отпечатъците.

— Намерените косми принадлежат на същите пет души — продължи доктор Хоув. — Мисля, че не е необходимо да изследваме тяхната ДНК. Анализът на някои от тъканите още не е приключил. Онези, които вече са анализирани, са памук, полиестер, акрил… най-разпространените тъкани в ежедневните дрехи. Нищо, което да ни отведе някъде.

Робърт подпря лакът на бюрото си.

— Има ли вече токсикологични резултати, докторе?

— Да, но трябваше да настоявам за тях. Лаборантите са претоварени. — Тя млъкна за част от секундата. — И тук нещата стават интересни. И определено още по-зловещи.

Хънтър привлече вниманието на Карлос, като му направи знак да слуша по деривата.

— Какво показва тестът, докторе? — попита Робърт.

— Знаем, че за да удължи страданията на жертвата, извършителят е защипал брахиалната артерия на ампутираната дясна ръка, използвайки медицински форцепс, за да не изтече кръвта. Нещо обаче ме озадачи още отначало.

Робърт придърпа стола и седна до бюрото си.

— Жертвата е била в крехко състояние. — Думите му не прозвучаха като въпрос.

— Точно така. Дерек Никълсън вече е бил в последния стадий на рак на белите дробове. Тялото му е било немощно като на деветдесетгодишен човек. Съпротивата му срещу болката и издръжливостта са били сведени до малка част от онова, което би трябвало да бъдат. Някой в това състояние може да умре от шока, ако загуби пръст. Той е загубил пет от пръстите на ръцете си, всичките десет пръста на краката, езика и едната си ръка, преди да умре.

Хънтър и Гарсия се спогледаха разтревожено.

— Както предполагах — продължи съдебният лекар, — Дерек Никълсън не е бил упоен, но е бил натъпкан с лекарства.

— Какво е използвал убиецът?

— Токсикологичният анализ показва високи нива на няколко силни лекарства, но това може да се очаква предвид влошеното здраве на жертвата. Някои от лекарствата обаче не се връзват.

— Кои?

— Открихме високи нива на пропафенон, фелодипин и карведилол.

Карлос погледна партньора си и поклати глава.

— Чакай малко, докторе. По-полека с химическия жаргон. Химията не беше най-силният ми предмет в училище, а пък и това беше отдавна. Какви са тези лекарства?

— Пропафенонът е канализиращ натрий и забавя притока на натриеви йони в сърдечния мускул, фелодипинът е канализиращ калций блокер и страхотен за регулиране на високо кръвно налягане. Карведилолът е бета-блокер и пречи на свързването на норепинефрина и епинефрина с бета-адреноцепторите. Комбинацията от тези три лекарства силно потиска производството на адреналин в организма.

Гарсия така се намръщи, че челото му заприлича на сушена слива.

— Нали чу, че химията не беше най-силният ми предмет в училище, докторе? Нито пък биологията. Представи си, че съм седемгодишно хлапе, и ми го обясни отново.

— Накратко, това е много силен коктейл, за да забавиш ритъма на сърцето, да контролираш кръвното налягане и да потиснеш производството на адреналин. Както знаеш, адреналинът се отделя, когато човек усети опасност. Това е хормонът на страха и болката. Ускорява сърдечния ритъм, разширява дихателните пътища и подготвя човека да се бори или да бяга.

Карлос все още изглеждаше озадачен.

— Убиецът е намалил кървенето на жертвата и е потиснал производството на адреналин — каза Хънтър.

— Точно така — потвърди доктор Хоув. — Когато организмът усети опасност или почувства болка, например, ако му отрязват пръст или езика, освобождава се адреналин и сърцето започва да бие по-бързо и да изпомпва повече кръв към засегнатата зона, мозъка и мускулите. Тези три лекарства не позволяват това да стане. Те запазват сърцето в покой, дори забавят ударите му. По този начин в тялото на жертвата циркулира по-малко количество кръв. Човекът кърви много по-малко от очакваното. Но нито едно от тези лекарства няма упойващ ефект.