Крис Картър - Скулптора

— Каменното ти изражение беше забележително — подхвърли Карлос, когато се качиха в колата. — Парче метал, оставено от убиеца, вероятно от скулптура? Много изобретателно. Дори аз повярвах. Но кажи ми нещо. Ами ако майка им е правила и метални скулптури?

— Едва ли — отвърна Робърт.

— Откъде знаеш?

— Повечето скулптори, особено любителите, обичат да се придържат към същия материал, нещо, с което са свикнали и им е удобно. Малцината, които сменят материала, много рядко преминават от нещо податливо като глина към нещо твърдо като метал. Това изисква различна техника на моделиране.

Гарсия погледна изненадано партньора си.

— Не знаех, че си запален по изкуството.

— Не съм. Чета много.

Хънтър бе огледал кабинета на Дерек Никълсън много набързо. Това беше стаята, в която седеше Мелинда Уолис, когато той влезе в къщата вчера сутринта. Довечера, когато отново посетеше местопрестъплението, Робърт щеше да съсредоточи цялото си внимание върху помещението на горния етаж.

Детективите отидоха само за десетина минути от дома на Оливия в Уестуд до Шевиот Хилс. Отключиха вратата и влязоха в къщата, която Хънтър беше сигурен, че някога е била дом на щастливо семейство. Сега сградата завинаги беше омърсена от жестокото убийство. Всеки щастлив спомен между тези стени беше напълно заличен от един акт на невъобразимо зло.

Въздухът вътре беше топъл и спарен и съдържаше отличителна смесица от неприятни миризми. Карлос потърка нос, прокашля се два пъти и остави партньорът му да върви пред него.

Хънтър отвори вратата на дълга стая с ламперия. На две от стените имаше лавици с книги. Мястото приличаше на кабинет на съдия в съд с голямото двойно писалище, удобни кресла и мириса на мухъл и стари книги с кожени подвързии. Детективите веднага забелязаха четирите скулптури, за които бе споменала Оливия. Две бяха на лавиците, една — на писалището на Дерек и една — на странична масичка до кожено кресло с цвят на уиски. Колкото и да бяха нестандартни, никоя от тях дори бегло не приличаше на гротеската, оставена от убиеца.

— Е, сега поне знаем, че убиецът не се е опитвал да имитира тези скулптури — отбеляза Гарсия и остави на масичката фигурата, която държеше. — Един Бог знае какво се е опитвал да покаже.

Робърт беше огледал всички скулптури и сега разглеждаше книгите на лавиците. Почти всичките бяха свързани с криминалното право, но няколко бяха за грънчарство и керамика. Две бяха за съвременната скулптура. Той издърпа едната и прелисти първите няколко страници.

— Мислиш ли, че убийството може да е свързано с онова, което Никълсън е казал на болногледачката? — попита Карлос. — Че трябва да се помири с някого и да му каже истината за нещо?

— Сигурен съм, че всички крием тайни, някои по-важни от други. Някоя от тайните на Дерек Никълсън е била много важна за него… и го е измъчвала толкова много, че не е искал да напусне този живот, без да изглади нещата и да „намери помирение“.

— И това означава нещо, нали?

— Да — потвърди Робърт. — Но не знаем дали Никълсън е намерил помирение или не.

— Според болногледачката той й го е казал някъде между първата и втората й седмица тук. Оттогава освен с болногледачката през почивните дни и дъщерите си Никълсън, изглежда, е говорил само с още двама души.

Хънтър кимна.

— С окръжния прокурор Брадли и със загадъчния, висок метър и осемдесет посетител с кафяви очи. — Той остави книгата на лавицата и взе друга, за скулптура. — Може би Брадли знае кой е другият посетител. Утре ще се опитам да говоря с него.

— Болногледачката през делничните дни е използвала стаята горе — отбеляза Гарсия. — Но за Мелинда е била определена стаята над гаража отвън. Убиецът неслучайно е избрал нощта на събота за престъплението, нали?

— Не. — Погледът на Робърт се стрелна към тавана и после към стените. — Убиецът е познавал навиците в къщата. Знаел е кога влизат и излизат обитателите. Знаел е, че дъщерите на Дерек Никълсън го посещават за няколко часа всеки ден и после си тръгват. Знаел е кога Дерек ще бъде сам и кой е най-удобният момент да нанесе удара. Може би дори е знаел, че алармата срещу крадци обикновено не е включена и че Дерек не обича климатици и балконската врата на стаята му вероятно ще е отворена по това време на годината.

— Това означава, че убиецът е наблюдавал къщата. И не само един ден.

Хънтър наклони глава, сякаш разсъждаваше върху думите на партньора си.

— Смяташ, че не е само това, нали? — попита Карлос.