Крис Картър - Скулптора

— Готови сме — отговори Карлос, който оглеждаше района и търсеше партньора си. — Дадоха ни заповед за обиск. Имаме зелена светлина. Сигурни ли сте, че искате да влезете, без да сте видели какво има вътре?

Отлетяха пет секунди, изпълнени с мълчание и напрежение.

— Нямаме друг избор, освен ако ти не искаш да похлопаш на вратата и да се усмихнеш.

Гарсия не отговори.

— И аз си помислих, че не искаш. И така, до всички екипи, дайте най-доброто от себе си. Придържайте се към плана. Изненадата все още е на наша страна. Проверете всеки ъгъл, чувате ли?

— Прието.

— Алфа, Бета, по моя команда — три… две… едно…

Трите екипа бяха с ловни пушки с приспособления за разбиване на всякакви ключалки, които осигуряваха по-шумно, но много по-бързо влизане от тараните.

Гарсия чу три силни взрива в бърза последователност и после настана ад.

Екипите влязоха едновременно в къщата. Луис Робинсън и агент Антонио Торо бяха екип „Алфа“ и вървяха най-отзад.

Задната врата водеше право в кухнята. Торо взриви ключалките. След част от секундата Робинсън ритна вратата и нахълта в къщата. Той видя едър, мускулест мъж, който седеше до правоъгълна маса в средата на стаята, отрупана с купчина найлонови пакетчета с бял прах, и автомат „Узи“ до него. Разбиването на вратата го изненада, но въпреки че отначало се стресна, той вече се надигаше от стола. Грабна автомата и започна да търси мишени. Пръстът му беше на спусъка.

— Oij ju! 6 6 Да ви го начукам! (алб.) — Б.пр. — изкрещя той на албански, когато видя да влиза първият човек в черно. Нямаше начин да кротува и думата „предавам се“ не беше в речника му.

Робинсън се приготви да му изкрещи да хвърли оръжието, но веднага забеляза заплахата. Очите на албанеца бяха изпълнени с гняв и решителност.

„Стреляй или ще те застрелят.“

Без да се колебае, Робинсън натисна спусъка на картечния си пистолет „Хеклер и Кох“, който кихна два пъти. Със заглушител и субзвукови муниции звукът не беше по-силен от бебешко кихане. Двата куршума улучиха албанеца право в гърдите, който политна назад. От раната рукна кръв и бързо обагри бялата му тениска. Мускулните спазми, които обзеха цялото му тяло, накараха лицето му да се изкриви от болка, и пръстът му се стегна около спусъка на узито. От дулото изригна неконтролируема стрелба. Куршумите се забиваха в стената и тавана и свистяха покрай главите на Робинсън и Торо. Единият прелетя на няколко милиметра от челото на Торо.

Командосите от специалните сили бяха разгледали внимателно снимката на Кен Сандс по пътя за Помона. Въпреки дългата коса и брадата те бяха сигурни, че ще го познаят в къщата.

Мъжът в кухнята не беше Кен Сандс.

Екип „Бета“ се състоеше от Чарли Карило и Оливър Менса. Те бяха влезли в къщата през задната врата. Менса беше взривил ключалката, затова пръв нахлу вътре Карило. Всекидневната беше голяма, но оскъдно обзаведена — стар диван, маса с четири стола, две кресла и телевизор върху дървен шкаф. На дивана срещу вратата седеше висок, мършав русокос мъж. Изглеждаше дрогиран. До него имаше полуавтоматичен пистолет „Зиг зауер Р226 Х-файв“.

Мъжът подскочи, когато чу шума. За миг погледът му изглеждаше унесен и объркан, но после, сякаш някой размаха вълшебна пръчица за изтрезняване, очите му се фокусираха и той посегна към пистолета.

— Не — каза Карило и прицели червения лазерен лъч точно в челото му. — Повярвай, друже, не си достатъчно бърз.

Мъжът застина с ръка във въздуха, преценявайки възможностите си за избор. Знаеше, че ако направи рязко движение, мозъкът му ще се разплиска из стаята. В очите му гореше ярост.

Менса се беше придвижил мълниеносно и докато мерникът му търсеше други заплахи, вече беше до мършавия мъж и бе взел зиг зауера от дивана.

— На пода с ръцете зад гърба! Веднага! — заповяда Карило.

Мършавият не помръдна.

Карило се приближи до него. Нямаха време за губене в спорове или повтаряне на заповеди. Той доближи дулото на автомата си на няколко сантиметра от лицето на мъжа, сграбчи го за косата и го събори на пода.

Карило притисна с коляно врата на заподозрения, заби лицето му в пода и сложи белезници на китките и глезените му. Всичко продължи по-малко от пет секунди.

— Qij ju, ju ndyre derr! 7 7 Да ти го начукам, мръсно прасе (алб.) — Б.пр. — изкрещя мършавият, когато Карило махна коляното си от врата му, и започна да се мята на земята като риба на сухо. Колкото и да беше силен обаче, нямаше да отиде никъде.