Крис Картър - Скулптора

— На мен ми мяза на обикновен боклук, капитане — обади се Луис Робинсън, единият от командосите в специалния отряд, и разсмя останалите.

— Може и да е така — отвърна Фалън, насочвайки вниманието си към него. — И затова сме се събрали. Сандс е главният заподозрян в разследване за няколко убийства. Досието му показва, че упражнява насилие, че е много опасен и очевидно много интелигентен. Има голяма вероятност той да е серийният убиец Скулптора, за когото четем във вестниците.

Сред командосите се разнесе неспокойно шушукане.

— Не е необходимо да ви обяснявам колко е откачен. — Фалън отново натисна бутона. Образът на екрана се смени и показа чертеж на едноетажна къща. — Това е местоположението на мишената в Помона. Според данните от разузнаването в момента Кен Сандс е в къщата.

Чертежите показваха къща с три спални, всекидневна, трапезария, баня и голяма кухня.

— Сам ли е? — попита Нийл Гримшоу, най-младият член на екипа. Бяха го взели само преди седмица. Това беше първата му голяма операция. Изглеждаше напрегнат, но се владееше.

— С него, изглежда, има най-малко още един човек — отговори Фалън и погледна Гарсия.

— Това са разузнавателните данни досега — обясни Карлос. — В момента детектив от полицията наблюдава къщата и се опитва да събере повече информация.

— Знаем ли дали другият човек е враждебен? — попита Робинсън.

— Не знаем — отвърна Карлос.

— Въоръжени ли са?

— Не знаем.

— Знаем ли в коя стая е мишената?

— Не разполагаме с тази информация.

— По дяволите, какво е това? Ден за гатанки? — попита Робинсън. — Все едно ще влезем със завързани очи. Какво знаем?

— Информацията, която имаме, е в папките на чиновете — намеси се Фалън. — Само това имаме и само с това действаме. Нали затова сме специални сили. Проблем ли има, Робинсън?

— Само се тревожа малко, че ще влезем в среда с неуточнен брой враждебни лица с нула информация за огневата им мощ и почти никаква информация за всичко друго, капитане, това е всичко.

— Много съжалявам — каза Фалън, сякаш говореше на двегодишно дете. — Не исках да те уплаша. Да те оставим ли тук, треперещи гащи? Ще те повикаме, когато търсим чудовището във фабриката за бонбони. Това няма да е много опасно, обещавам.

Всички в стаята се засмяха.

— И така, трябва да внимаваме много — продължи Фалън и всички притихнаха. — Сандс е свързан с албанска групировка за търговия с наркотици, а ние знаем на какво са способни. Няма да рискуваме. Нахлуваме с оръжията напред. Искам три екипа по двама с обичайните партньори. Гримшоу, ти идваш с мен. Изненадата е на наша страна. Сандс не знае, че довечера ще го нападнем, затова трябва да действаме бързо. Да се приготвим, господа. Трябва да спипаме боклука.

Над Лос Анджелис беше паднал здрач и вятърът се бе усилил значително, когато те пристигнаха в Помона. Къщата беше в края на усамотен път в тих квартал. Екипът на специалните части заедно с Гарсия и две други полицейски коли спряха в началото на пътя и изминаха пеша останалото разстояние. На този етап факторът на изненада бяха мощните им оръжия. Последното, което искаха, беше да издадат предимството си, като известят за присъствието си обитателите на къщата.

По пътя за Помона Джак Фалън беше разяснил на трите екипа плана за нападението. Единият екип трябваше да влезе в къщата отзад, през кухнята, вторият да нахлуе през предния вход и третият да проникне през вратата на верандата, водеща към голямата спалня в лявата страна на къщата. Полицаите щяха да им осигурят прикритие отвън в случай, че Кен Сандс се опита да избяга през прозореца.

Детективът, който наблюдаваше къщата, не докладва нищо ново. Прозорците бяха затворени и завесите спуснати. Така беше през целия ден и това правеше разузнаването невъзможно. През последните два часа никой не беше влизал или излизал от къщата.

Хънтър го нямаше. Карлос му звъня два пъти, откакто бяха тръгнали от Главното управление на полицията, но не получи отговор.

— Проверка на статуса — чу се силно и ясно в слушалката на Гарсия.

— Екип „Алфа“ е на позиция — веднага дойде отговорът на първия екип. — Но не виждаме нищо. Под вратата е пъхнато нещо. Няма как да вкараме фиброскопичната камера. Нямаме очи вътре.

— Екип „Бета“ е на позиция — отвърна вторият екип.

— И ние сме слепи като прилепи. Не виждаме нищо.

Под всяка врата беше сложено нещо.

— Добре, ще трябва да атакуваме на сляпо — каза капитан Фалън. — Полицаите на позиция ли са?